неделя, 15 октомври 2017 г.

The Sick Book Tag

Здравейте, книжни душици!
Харесах си този таг преди толкова време, че вече не помня от къде и вероятно почти всеки го е правил. Сега ми се отвори възможност да го направя и този път не смятам да я пропусна.


1.Диабет- сладка книга, наистина сладка.

 Ако говорим за аниме, филми, манга, фикшъни или каквото и да е било друго, което съм гледала или чела – it's easy. Но за книга, тук ще се спра на Неочаквано едно лято, поради простата причина, че избягвам сериозните сладникави четива.



2.Едра шарка- книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш.

 Тук попадат доста книги. Въпреки че обикновено харесвам книгите, които си избирам, понякога се случват грешки. Aaru, Момичето, което обичаше Том Гордън и Греховни нощи са няколко хубави примера за книги, които повече няма да прочета.




3.Грип- книга, която се разпространява като вирус.

 Двор от бодли и рози. Не съм много на ти с новите и популярни книги, но тази поредица бързо започна да се разпространява и все повече и повече хора да я четат. Но пък аз не останах очарована от бързия поглед, който ѝ хвърлих.


4.Цикъл- книга, която четеш всеки месец, година или просто често.

 Хари Потър. Това е поредица, която чета редовно. Майка ми ми я е чела поне четири пъти докато съм била малка, през 2014-та я прочетох самостоятелно за първи път и в края на 2016-та я започнах на ново (до тук са прочетени четири.)




5.Безсъние- книга, която те е държала будна цяла нощ.

  Последната книга, за която се сещам е Ангел с часовников механизъм.




6.Амнезия- книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление.


  Понякога дори и лошите книги оставят отпечатък, но Посвещаването (кн. 1 от поредицата тайния кръг) не е от тях. Понякога дори забравям, че съм я чела.

7.Астма- книга, която те остави без дъх.

 Тук определено ще спомена Nothing is strange, без да обяснявам защо.





8.Недохранване -книга, която не дава храна за размисъл.

 И тук лошите книги понякога ти дават добра храна за размисъл. Но пък Откраднато сърце е сред тези, в които може би трябва да си кух, за да я харесаш. (нищо лично)


9.Travel sickness -книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството.

  Ами това го прави почти всяка книга, но смятам, че е подходящо да спомена Нивганощ, защото е книга с невероятно много подробности за света, в който се развива. Така е изградена, че наистина те отнася през времето и пространството, позволявайки ти да изживееш приключението заедно с Мия.


Е, това беше от мен за днес. Надявам се утре да съм си добре и да не пропускам повече учебни дни, а на вас ви пожелавам приятна седмица.


неделя, 8 октомври 2017 г.

Ревю: Aaru


Здравейте, книжни душици!

Днес се завръщам с ревюто на една книга, която малко или много ме разочарова. Aaru ми беше пратена от нейния автор преди около месец. И въпреки че е в ел.вариант (който не предпочитам) реших да прочета книгата. И този път, забележете, не е заради корицата, която прилича на нещо, излязло от лош фенфикшън, а заради резюмето. То е малко дълго и нямам намерението да го превеждам, така че ако се интересувате можете да го погледнете в Goodreads или в ревюто на английски, но то настина породи интерес у мен и реших да я погледна.

Намирам идеята за тази виртуална реалност едновременно хубава и лоша. Една част от мен не я одобрява, защото все някога трябва да умрем. Живота е безсмислен и да го живеем вечно е малко глупаво и т.н. (няма сега тук да си развивам философските възгледи). Но другата част от мен би искала да живее там. Можеш да правиш каквото си искаш (включително да летиш 0.0), можеш да видиш и създадеш създания извън границите на въображението, можеш да ядеш само заради самото удоволствие от яденето (йеп, можеш да ядеш каквото си искаш и по колкото си искаш без да качиш и грам), можеш да си млад и щастлив завинаги, защото в Aaru няма неща като тъга, депресия, груби  хора и насилие. Системата не би го позволила. Единственото лошо нещо е, че твърде много физически допир (те дори не стигнаха близо до секса...) се възприема като някакъв вид насилие и системата не го позволява.

Но като цяло този виртуален свят е построен добре.

Самата история е интересна. Проследява живота на двете сестри и края, в който всичко се заплита в една огромна каша. Но не успях напълно да се потопя. Героите не ми станаха симпатични. Не успях да изградя онази връзка, заради която после не можеш да се отделиш от книгата. Честно казано, не ми пукаше особено за съдбата на героите. И това е главната причина, поради която завърших книгата три седмици по-късно от планирането. Първите няколко глави вървха добре, но после загубих интерес, не успях да се свържа с историята и просто не можеш да се насиля да чета по толкова по колкото исках.

Надявах се, че това ще бъде една невероятна история и че накрая ще умирам от желание да прочета следващата книга. Бях наистина щастлива, когато автора ми изпрати книгата и не искам да бъда груба и зла, но ще бъда честна, разочарована съм. Очаквах повече.

Стилът на писане е хубав. През повечето време не затормозява и можеш да си четеш с лекота, но имах чувството, че чета без да възприемам какво пише. Също така ми хареса направената връзка между създателите и лордовете и дамите на Aaru. Добра идея.

Предполагам, че този тип книга не е за мен.

Не знам какво повече да кажа. Не мога да пиша добри ревюта, но с лошите съм още по-зле. Дадох 3 звезди на книгата,( което, който следи блога знае, че всъщност не е толкова зле) защото това, че на мен не ми харесва не означава, че и на вас няма да ви хареса. Ако идеята ви допада, погледнете я. Може да ви хареса.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Развитието ми до сега

Здравейте книжни душици!

Напоследък забелязах, че въпреки отсъствието ми, публикувам само ревюта, за това реших да разнообразя малко. А и в момента не ми достига времето да седна през седмицата и да напиша по-дълга публикация.

Идеята на този пост е да разгледам какво съм направила до сега. През 2016-та имам 50 публикации, а с интервюто на Майк, направих общо сто, така че се замислих защо да не си направя един малък самоанализ.


2016г.


За девет месеца имам 50 публикации. Падат се средно по 5 на месец, но всички знаем, че не са били по толкова, особено в началото.

Ревюта: 17
Тагове: 8
Други публикации: 25


2017г.


За девет месеца имам 52 публикации (като не броим тази, която четете в момента). Което отново се пада средно по 5 на месец, но този път мога да кажа, че съм по-близо до бройката.

Ревюта: 20
Тагове: 9
Други публикации: 23


Резултат


За сега се движа равномерно, което е добре. Доволна съм от това, което съм постигнала и даже съм изненадана колко малко тагове имам. Мислех, че са повече.

Но да се придвижим към може би най-важната част от този пост: Какво бихте искали да виждате повече в този блог? За ревютата нищо не мога да кажа, защото четенето зависи от много фактои в живота ми, но за таговете и другите публикации?