неделя, 25 юни 2017 г.

Нивганощ

– Джей Кристоф
(обем: 632стр.)

   Здравейте, книжни душици!
   Мина близо месец и половина от последното ми ревю и сега с нетърпение пиша този пост. Бях планирала един таг за днес, но тъкмно приключих книгата, с която се боря от началото на месеца и предпочитам да ви споделя мнението си. И се получи сравнително дълго ревю, от което съм доволна.

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си. 

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят. 

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

   В миниатюрният си опит на читател не съм се сблъсквала с подобно нещо и да прочета тази книга си беше истинско преживяване за мен.
   Ще започна от корицата (може би трябват още няколко минутки да си дооформя мислите). И двете корици, които има книгата, са красиви, но определено се радвам, че издателство Егмонт са решили да направят тази с птицата (гарван? врана? не разбирам от птици). Някак си привлича вниманието, а това, че е с твърди корици, е още по-добре. Въпреки че аз я четох електронно. Единственото, което ми беше малко кофти, бе липсата на илюстрации. Би било добре да можем да видим как изглежда този свят, който Кристоф описва. Тайничко погледнах какво представлява книгата в оригиналния ѝ вид (тъй като няма да се размина без да я притежавам  в ръцете си и едва ли ще дочакам да преведат втората, ако изобщо това се случи) и видях, че има "Illustrations note 2 maps", което много би ми подпомогнало да си представя местата, на който се развиват действията, но нищо. Ще минем и без карти. Нали за това си имаме въображение.
   Стиът на самия автор е нещото, което ми допадна много. Начинът, по който води разговор с читателя, а не просто разказва историята. Поясненията, които добавя са не просто, за да знаеш нещо, а са част от самата история. Част от онзи свят. Ако ги пропуснеш, това няма да ти повлиае (признавам, прескочих някои, но те бяха дълги, а моментът бе твърде интересен, за да го прекъсна), но ако ги прочетеш, ще се запознаеш със същността на онзи свят. Вярвания, почитания, традиции и история. Това ми харесва. Всичко е изградено с детайли, а не просто колкото да има място, на което да се развива действието. И всички тези детайли и описания (обожавам описания, благодаря Джей) са допълнени от брутална откровеност. Всички малки и гнусни детайли са на показ. Без цензура и мекота на езика. Без милост към героите. Само отвратителния му живот в чиста форма. (книгата започва с "Знаете ли, че когато умират, хората често се осират?" мерси Джей, не го знаех, но вече ще го знам). Като човек, който предимно е чела неща, които са пълни с мили думи, сладки моменти и малко кървави сцени, това ме изненада в първия момент, но бързо открих, че ми харесва. В историята има много обрати, както предсказуеми, така и непредсказуеми, подкрепени от лек хумор, който да разведри атмосферата, пропита с убийста и мъст. 
   За толкова обемна книга (и то не самостоятелна) очаквах, че ще има прериоди на пасивност (ако мога така да го нарека). Моменти, които едвам ще ги чета, защото е малко по-скучно, а действията са безинтересни. НО ТУК ВИНАГИ НЕЩО СЕ СЛУЧВА! Не знам дали само на мен ми се струва така, но през цялото време се случваше нещо. Винаги имаше за какво да мисля, какво да очаквам. Страниците сякаш бяха напоени (образно казано, дори не съм се докосвала до страниците Т.Т) с постоянни интриги, драми, заплетени чувства и доза тайнственост. Всичко това обгърнато в сенки. О, блажени сенки.
   И въпреки, че я четох толкова дълго, наистина я четох с интерес. Всяка свободна минута я прекарвах в четене. Поне докато не ми паднеше батерията на телефона де. 
   Като цяло светът, който Джей Кристоф е изградил, героите, историята... всичко това ми хареса много. В Нивганощ има от всичко по малко, стига да си готов да понесеш необичайния, но иначе неописуемия стил на автора. Особено последните страници, където сюжета прелива от екшън, убийства, обрати и предателства. 
   Прочетох книгата за 26 дена, което е много. Признавам си. Но просто нямаше как. Отделих и цялото си възможно внимание и ако бях малко по-свободна, съм сигурна, че щях да я прочета на един дъх. 
   Книгата не е за всеки. Трябва да върви с надпис "не се препоръчва за хора с нежни и слаби сърца". Шегувам се. Наистина не би се харесала на определен тип читатели, но ако нямате против бруталните убийства, гнусотията на живота и обожавате необичайните сили на героите (сенки, сенки, красиви сенки), то хванете здраво за кориците. Божигроб може да не ви посрещне с отворени обятия, но определено ще даде добър старт на приключението ви в Нивганощ.

   Btw ако ме попитате кой е любимият ми герой, определено ще отговоря Господин Благ. Обожава тази не-котка^^

   О, и благодаря на издателство Егмонт, че ми предоставиха въможността да се потопя в тази история!

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Авторът отблизо: Александър Секулов

   Здравейте, книжни душици!
   Миналият понеделник се прибирах от организирана среща с писател в училище и нямах търпение да ви разкажа преживяното, но така и не успях да го направя. Напоследък съм толкова натоварена, но за това повече в края на месеца.
   Обикновено не съм социален човек, не съм присъствала на подобни сбирки и ми беше много интересно да видя какво е. Определено разговорът протече много по-приятно и свободно, от колкото си представях, че ще бъде. През цялото време слушах в захлас и попивах всяка една дума.
   Целта на тази среща не беше творчеството на автора, а по-скоро погледът му към света. Разговорите бяха на всякакви теми, от това какво преставлява професията му на драматург, до виждането му за младежта и мястото на България в света. Една различна гледна точка, която подкрепям, но за сега не бях чувала някой да споделя. Но може би това е нещо специфично за артистичните хора.
   Срещата траеше около час и половина, но времето мина неусетно. Александър говори много пленяващо, поддържа интереса и е много приятен и забавен човек. Въпреки, че условията бяха в учебна среда, атмосферата беше повече приятелска. И въпреки че темите бяха разнообразни, все пак успях да науча много за това да бъдеш писател. Доста от нещата, които каза за себе си, се отнасят и за мен, а това ми дава частица надежда.
   Няма да ви издавам нещата, за които говорихме. Те са толкова много, а и няма да звучат интереско, ако ги преразкажа. Да ги чуеш от първо лице е много по-запомнящо се. Но ако някога имате възможността да присъстване на сбирка с този човек, определено не я пропускайте.
   Това е един от малкото постове, в които няма много снимки, но разбирате, не беше удачно да започна да снимам, само защото имам блог. Освен това е много кратък, но тъй като за тази среща разбрах едва няколко часа преди да се състои, нямах време да се подготвя. Всичко стана толкова екстремно бързо, че нямам почти никакъв материал, който да споделя с вас (въпреки че този пост е по-дълъг от някои от ревютата ми). В крайна сметка се сдобих с автограф, няколко добри съвета и ми бе разкрита тайната на написването на роман.
   В бъдещето бих се радвала да се срещна с повече автори и определено ще започна да следя за повече литературни изяви, на които мога да прсисъствам. Дори и през повечето време да не казах нищо и да не бях чела нищо от този автор, самото нещо си е преживяване, а като всяко преживяване, има какво да се научи.

.
.
.
Съжалявам за сухия пост.

вторник, 6 юни 2017 г.

The Summer Book Tag



   Здражейте, книжни душици!
   Не знам за вас, но аз вече умирам, а истинските жеги още не са започнали. И в чест на тази непоносима горещина и факта, че сме юни, а аз имам още малко повече от месец училище, реших да посветя този пост на лятото.

1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото
   "Да целунеш ангел" определно е книга, която носи шепота на лятото. Циркове, яка работа под парещото слънце и зараждащ се романс. Какво по-хубаво от това? (отг.:да бъде есен)



2. Коя книга прави деня ви по-хубав?
   Всяка книга, която чета с желание. Ако нещо не ми харесва, колкото и да го мъча, няма да успея да прочета много за деня и ще се садна. 

3. Намери жълта книжна корица
   Нямам много жълти книги. "Крадецът на книги", ако се брои за жълто, "Златната книга на приказките", "Целуната от сянката" "Алхимикът" и "Да целунеш ангел". О, и "Десет малки негърчета", но трябва много да се разровя, за да я изкарам. 
   Добре де, повече от колкото мислех са. 


4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа
Ами до миналото лято дори не съм си помисляла да чета на плажа, а от миналото лято нямам желанието да си прекарвам времето на плажовете, така че, предполагам че нямам. Пък и защо да чета нещо специално, като мога да си чета книжките, на които съм се спряла в дадения момент. 



5.Коя книга изпълнена с екшън те накара да тичаш за сладолед?
Книгите, които съм чела до сега не съдържат много екшън. Но има една страхотна битка във "Вечна любов", която няма да забравя. 

6. Като слънчево изгаряне, коя книга те остави с болезнен край?
Изябгвам книгите с болезнен край. Или просто имам късмета те да ме избягват. Всичко, което съм чела, завършва по сравнително поносим.... добре де. Не е така. Трябваше да се замисля. Тук ще кажа "Кралица на кошмара", защото наистина харесвах Анна и Кас, а факта, че книгите са само две, ме убива. 


7. Като залез, коя книга те остави с красив/хубав край?
Имам две любовни романчета, и двете са с перфектен, сладникав край.


8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?
Щеше да е много хубаво да снимам "Пожарникаря" на фона на залеза, но както вероятно се досещате, аз отново не мога да си смогна с времето и всички снимки са направени набързо.