събота, 31 декември 2016 г.

Преглед към Декември

В началото на месеца си поставих за цел да прочета 11 книги. (които в последствие станаха 15, но това е ненужна подробност)
   В края на месеца, прочетените книги са 5. Почти наполовина, което всъщност е доста добре. Доволна съм от постигнатото, особено като се има на предвид колко натоварен е последния месец от годината. Освен това не се напрягах да прочета всичко и четох с удоволствие. Да, книжния маратон беше провал, но беше приятно и отново бих участвала в нещо подобно. Добрата новина е, че следващия месец няма да е затрупан с ревюта на книги, които не са били прочетени през съответния месец (иначе щях да си ги пиша до февруари Т.Т)
   А сега...

   ANIME - мисля, че не дъм изгледала и едно. гледа ми се, но просто не смогвам с времето.

   MANGA - този месец прочетох тонове манга (просто защото лесно се чете в тъмното), но няма нищо специфично, за което мога да спомена. Излизат си нови чаптъри на мангите, които следя и това е. Но, О! Определено няма да забравя да отдам нужната почит на камисамата, когато я завършат (ако не разбирате за какво говоря, спокойно, ще разберете скоро... надявам се)

   BOOKS

1. Престъпни удоволствия - книгата (и поредицата, надявам се) си заслужават четенето. РЕВЮ

2. Неочаквано едно лято - беше това, което очаквах, но въпреки това ми хареса. Ревюто очаквайте следващия месец.


3. Хари Потър и философският камък - нужно ли е да казвам нещо? РЕВЮ

4. Десет малки негърчета – не беше това, което очаквах, но ми хареса. Ревюто очаквайте следващия месец.

5. Откраднато сърце - просто нямам думи. Съжалявам, че си изгубих времето с тази книга. РЕВЮ

   MOVIES - Покрай коледа би било добре да се изгледа поне някой филм, но единственото, което успях да изгледам бе Рио и Рио 2. И то защото просто чаках да дойде времето да изляза навън. Но пък 2017-та се очаква да ми опразни джобовете. Хихи

   И това е за този месец, деца. А и за тази година. Прекарайте вечерта както на вас ви харесва и се забавлявайте!

петък, 30 декември 2016 г.

Резултати от ККМ

   Здравейте, книжни душици!
   Коледният книжен маратон приключи и аз мога да кажа, че съм много доволна. Е, не съвсем, но сега ще обясня защо. От задължителните категории, аз прочетох две книги и половина. Последната можех да я прочета в оставащите ми три часа, но се залисах в един чат и нещата не се получиха. Въпреки това съм много доволна от себе си. Прочетох две невероятни книги. Да, не бяха за ден, но се наслаждавах на всичко, без да се насилвам да чета за някакъв определен период. Имаше моменти, в които едвам прочитах страница, а имаше и такива, в които прочитах по много (тф? Кога прочетох 150 страници?!). Освен това книгите ще се прехвърлят в списъка ми напред, докато не ги прочета.
   Повече нямам какво да кажа. Доволна съм от резултатите. Беше приятно. Беше забавно. А сега се задава и Нова Година. Последният пост ще е утре, така че все още е рано да се сбогуваме.
   А при вас как мина?

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Хари Потър и философския камък

Поредицата ХАРИ ПОТЪР от Дж. К. Роулинг

Книга първа - ХАРИ ПОТЪР И ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК

Страници - 264

   Здравейте, книжни душици! (харесва ли ви обръщението, на мен много)
   Преди седмица и половина си направих малък график, но го изгубих и за това пускам този пост ден по-късно. Но пък няма кой знае колко голямо значение, защото след блогмас-а дори аз не знаех как да продължа с постовете. Но стига за това. Нека преминем към книгата.
   Започнах първата книга по-рано, защото ми се четеше. Все още не съм стигнала до втората, но какво да се прави. Така вървят нещата.
   Няма нужда да казвам отново, колко голям фен съм, но въпреки това оценката ми се оказа малко по-жестока, от колкото очаквах.
   Със създаването на този блог започнах да излизам извън комфортните си граници (а именно - фентъзито) и започнах да най-различни жанрове, което довежда до различни стилове, благодарение на които открих какво търся в една книга и какво не.
   И първото нещо, което ми прави впечатление е пряката реч. Предпочитам книги с повече описания и действия. Не че Хари Потър е пълна с бездействие, но тези постоянни разговори ми дойдоха малко в повече. Стилът на Роулинг в първата книга все още не е толкова оформен. И въпреки че книгата е интересна, стилът е много... как да го кажа? Обикновен? Прост? Детски? Дори досаден понякога. И колкото и да харесвам тази поредица, сега си давам сметка колко пропуски и непрофесионализъм има в първите книги (първата за сега). Има моменти, в които филмът изглежда много по-добре. Като цяло филмът има по-представителен и магичен вид от книгата. Единственото, с което думите превъзхождат картинките, е пълнотата. Във филма има много пропуснати моменти, много важни детайли, които биха изглеждали невероятно на екрана.

 Забравила съм да отбележа периода на прочитане, за което съжалявам. Започнах я някъде около 10-ти и п приключих на 23-ти декември. Помня, защото веднага след това започнах първата книга от ККМ. Дадох ѝ 4 звезди, защото толкова заслужава в моите очи. Не е перфектна, но искам последните книги да имат по-високи оценки от първите, за да ги отлича по някакъв начин.
   Е, това беше за днес. Повече ревюта няма да има до края на годината, но има планиране още постове. Ще се видим скоро! :)

неделя, 25 декември 2016 г.

Blogmas #25 - Резултати

   Здравейте, книжни душици. Надявам се празникът да е минал добре за вас. За мен беше много изтощителен. Постоянни приготовления и работи. Но всичко мина добре, освен... бавя се с маратона. Едва минути преди да пусна поста приключих първата книга. И на всичко отгоре тя е от допълнителните категории. Но нищо. Радвам се. Сега преминавам към следващата.

   Не съм сигурна кога трябва да приключа този блогмас, но реших да е днес. Резултатите са сравнително задоволителни, просто защото не знаех какво да очаквам. Опитах се да бъда редовна, но някак си този месец нещата все вървяха на зле. Освен това блогът се препълни, но пък няма лошо да се разнообрази малко, защото с всички тези книги има да си пиша ревютата от декември чак до февруари. Не, не се шегувам. Преди няколко дена си направих планове за този и следващия месец. Но пък така ще имам какво да публикувам ако нямам муза или не съм чела нищо наскоро.

   Както и да е. Радвам се, че приключи, защото за мен беше малко трудно да мисля всеки ден различна тема и да поддържам и без това ниския интерес. Сега остава да дочакаме новата година. Аз поне имам доста планове и се надявам да смогна с всичко. Надявам се и вие да сте толкова заети, не забравяйте да се забавлявате и да четете. Книжният маратон продължава с пълна скорост и вече започвам да наваксвам!

събота, 24 декември 2016 г.

Blogmas #23,24 - Festive Christmas Book Tag

   Много се чудех за какво да пиша днес, тъй като вчера нямах никакво свободно време(не че днес имам. Добре, че приготвих този пост по-рано), и реших, че днес е най-подходящия ден за този таг. Видях го на няколко места и реших и аз да го направя, защото изглежда забавно и приятно. (въпреки че вероятно няма да е толкова разнообразно колкото при другите)
   Да започваме ли?

1.Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря.


   Както на Великден, така и на Коледа обичам да казвам „It's not about Jesus, it's all about the food"(което е грубо, но факт), но само мислено, защото иначе никой не ме слуша. И в този случай много бих се радвала на една пищна вечеря с момчетата от Братството и всичките им близки хора. Коледа с голямата рода. Но от друга страна ще съм доволна и на малка скромна вечеря със семейството на Лизи от "Крадецът на книги".


“Беше началото на най-великата Коледа. Съвсем малко храна. Никакви подаръци. Но със снежен човек в мазето им. ”

2.Книжен артикул, който би искала да получиш като подарък за Коледа?


   В България тези неща не са толкова популярни и лесно достъпни, но винаги ми се е искало
да имам някакъв книжен артикул. Без значение какъв. Чаша с цитат или книжен мотив (въпреки че вече имам прекалено много чаши), бижута, фигурки или дори един красив книжен разделител. 

3.Герой, който би бил прекрасен коледен елф?

   Ахх, тук изборът е труден. Не съм чела достатъчно книги, че да избера някого, който да бъде елф. Но може би Уили от „Престъпни удоволствия". Той е малко като момче за всичко и си го представям един такъв, перфектен за елф.

4.Свържи книга с перфектната коледна песен.

   Не, не и не. Не бих развалила и най-ужасната книга с която и да е коледна песен!

5.Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?

   В момента не се сещам за такъв герой. Малко или много изпитвам някакви чувства на състрадание и към лошите герои. Така че, в духа на Коледа, прощавам на всички и оставям списъка на непослушните празен.

6.Книга или герой, която или който смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка на добрите?
   
   Още не мога да превъзмогна загубата на Филип. Трябваше да оцелее поне до третата книга (освен ако някъде там няма някоя скрита изненада), но за сега яе изпратя него в списъка с послушните. Да се порадва малко.
7.Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство у себе си?

   Не си падам особено по тематичните книги, така че тук съм пас.

8.Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искала всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също?

   Определено "Предимствата да бъдеш аутсайдер" и поредицата за Анна (Кендар Блейк) са ми в топ фаворитите и бих ги препоръчала на някои хора.

   Това беше от мен за днес. Весели празници!

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Blogmas #22 - Престъпни удоволствия

Поредицата АНИТА БЛЕЙК - ЛОВЕЦЪТ НА ВАМПИРИ от Лоръл К. Хамилтън

Книга първа - ПРЕСТЪПНИ УДОВОЛСТВИЯ

Страници - 438



   Добре, че се върнах на няколко по-стари поста, за да се подсетя, че все още не съм написала ревюто на тази невероятна книга. С тази натовареност на месеца дори забравих, че изобщо съм я чела и си мислех, че до никъде не съм я докарала. Е, всъщност наистина до никъде не съм стигнала, защото сега стават две прочетени книги този месец, което е доста далеч от плановете които имах, но пък утре(след по-малко от час) започва коледния маратон и нямам търпение да се потопя в първото заглавие (което вероятно ще е от допълнителните категории). Само да вметна, че се извинявам. Оправяйки малко дизайна на блога открих, че имам два поста "Потър мания". Не знам как се е случило. Вероятно защото мислех да правя, но го изтрих и после го направих отново. Факта, че всъщност веднъж съм публикувала подобно нещо просто е минал
покрай съзнанието ми, но пък не е нищо чак толкова сериозно.
   Така че, да преминем към ревюто.

Никой не познава тъмните копнежи на душата по-добре от авторът на бестселъри на "Ню Йорк Таймс"Лоръл К. Хамилтън. 
В "Престъпни удоволствия" тя ни представя ловеца на вампири Анита Блейк.
Анита е малка, загадъчна и опасна, но когато най-могъщият вампир
в града се обръща към нея за помощ, тя се сблъсква с най-големия си
страх - мъж, способен да възпламени в нея глад, сравним със собствения му глад...
"Защо ли се изненадах, че съм жива?.."
"Отдясно на врата си носех същинския белег, истински следи от зъби.
Малки, измамни следи от кучешки зъби. Николаос ме беше... заразила.
Обзалагам се, сметнала е, че ще ми изкара ангелите от страх. И беше
съвършено права. Но аз прекарвах повечето от времето си, като се
изправях срещу неща, от които се боя - и като ги побеждавах. Един
вампир-повелител на хиляда години беше доста голяма хапка, но ние,
момичетата, трябва да си имаме цели..."


   Боже, съжалявам, че не започнах тази поредица преди години, когато трябваше. Е, ако трябва да сме честни, още кога ми беше препоръчана я започнах, но по някаква причина спрях още в началото. Може би защото тогава четях предимно фикове, не се интересувах толкова от книги и да прочета нещо в електронен вариант ми се струваше ужасно. Последното важи и до днес, но все пак започнах да я чета.
   В началото ми беше малко скучно, защото вече бях чела тези глави, но после стана интересно и не можех да се отлепя от екрана на телефона. Използвах всяка една свободна секунда, за да чета. И под всяка една разбирайте буквално всяка една. Докато другите си дописват изреченията или слушат урока, аз си чета за вампири. Кеф.
   Както и да е. В първия момент 40+ глави ми се струваха малко много, но те са сравнително кратки. Четат се лесно и бързо. Това е и една от причините, поради които заобичах стила на Лоръл К. Хамилтън. Приятен, с описания, които не натоварват, но дават на съзнанието това, което му трябва и даже го оставят, молейки за още. Детайлни и пренасящите в света на вампирите (сериозно, моментът с плъха можеше и да се спести на половина). Предимството на по-кратките глави е, че се приключват бързо, особено ако си решил да прочетеш "само още една". Задържат интереса по-дълго и не те карат да се зачудиш кога ще му се види края.
   От друга страна, историята, сама по себе си, е твърде увличаща. Не очаквах, че всички тези неща ще се развият само в една книга, но съм доволна и любопитна да разбера какво ще се случи накрая. Героите са изградени по един невероятен начин. Няма как да не ги заобичаш или намразиш. Зависи от гледната точка. Лично аз изпитах доста симпатии и бързо харесах Филип. Но уви, такава е волята на автора. Освен това ми харесва как е изграден образът на Анита. Въпреки, че е Екзекуторката, тя си остава нормално човешко същество. Ранимо и със страхове.
   Осъзнавам, че говоря глупости, опитвайки се да не издам нещо от сценария. Мисля, че трябва в скоро време да се понауча как да правя хубави ревюта, но до тогава ще се задоволите с това.
   Официалният период на прочитане в Goodreads е 21 ноември - 10 декември. Дадох ѝ 5 звезди, защото напълно си ги заслужава.
   Обобщено, книгата беше невероятна. Пленяваща история, стил, който ми допада много, интригуващи събития, няколко приятелства, доза любов, малко екшън, много смях и един куп вампири ви очакват в клуб „Престъпни удоволствия"

сряда, 21 декември 2016 г.

Blogmas #21 - Коледно настроение!

   Не знам за вас, но мен коледното настроение не ме е обхванало. Въпреки това реших да направя нещо подобно, защото би било срамота да мина без подобна тематика. За какво ще пиша? Ами за всичко, което ми дойде на ум. Видях няколко различни поста с подобни теми, така че имам и от къде да черпя идеи ;)
   Заговорим ли за Коледа, няма как да подминем филмите, които започват да се въртят по телевизията, и които упорито избягвам. Не ме разбирайте погрешно, просто вече ми е омръзнало от "Сам вкъщи", но пък съм приготвила няколко други филма, с които можете да си прекарате една вълшебна вечер. Няма как да пропусна коледния Хари Потър маратон, който вече започнах. Неизбежна традиция е да гледам и "Коледна песен" или който и да е друг филм, базиран на историята за чичо Скруч. Не знам защо, но това ми е може би любимата коледна история (не че знам други). "Полярен експрес" е анимация от детството ми, която не пропуска да влезе в списъка ми за гледане. Навява добри спомени и малко по-различно от това, което децата са свикнали да гледат, особено в днешно време. До сега не съм гледала "Кошмари преди коледа", но се надявам тази година да поправя това. Надявам се, защото в същото време ще използвам всяка свободна минута, за да чета. И като за последно оставих "Чарли и шоколадовата фабрика". Как свързвам този филм с празника? Ами какво да се каже. Семейство, бонбони, малко късмет. Все такива неща.
   Бих говорила за музиката, защото обожавам музиката, но коледните песни са по-ужасни и от чалгата (нищо лично, въпрос на вкус). Всичката тази лигаво празнична атмосфера, любов и звънчета ми идват малко в повече.
   Храна. Любима тема на тийнейджърите по света. Нищо, че все още коледната трапеза не е планирала, няма как да пропусна някои традиционни неща. Като шоколадовия дядо Коледа, захарните бастунчета, топлото мляко и джинджифиловите бисквитки. Миналата година пропуснах да направя тези канелени вкусотийки, но тази година със сигурност няма да ги забравя.
    Е, май се изчерпах. Има коледни пожелания, желания, по
даръци и такива неща, но те не ми влизат в работата. Единственото, което искам, е да си почина и да се насладя на няколкото хубави книги, които ми предстои да прочета. До началото на ККМ има един ден, а аз не съ прочела повечето книги, които трябваше да прочета. Това малко ме притеснява, защото не съм сигурна до колко ще успея, но... стискайте ми палци. Няма да се давам!
 
И, разбира се, учениците не бива да забравят да се забавляват през тази така ценна ваканция, защото до пролетната има няколко дълги месеца.

Blogmas #14-20 - Как просто ей така мина една седмица?


 Здравейте, хора! Веднага искам да ви се извиня за огромното отсъствие и да ви засипя с още по-огромно оправдание.
   Нека започна с това, че миналата седмица бях болна. От вторник, та чак до сутринта на следващия понеделник не се чувствах добре. "Значи имаше свободно време, но не написа и думичка?".... Ъм... и да и не. При мен нещата не са толкова прости. Когато съм болна обикновено се излежавам някъде и се ровя в интернет. От мен да знаете, гледането на аниме притъпява болката! хд Освен това изчетох доста манга и прекарах солидно време в Quotev. Едната книга, която чета, дори не я докоснах, а от Харито четох, ама не много. Освен това излизах навън и редактирах малко неща на компютъра. "Ама нали беше болна?" ... Шшшт ся. Тихо.
   И така неусетно мина седмицата. Сега отново съм затрупана с класни и изпити, за които трябва да уча, но все си намирам някакво друго занимание.
   Друга основна причина за отсъствието ми е липсата на идеи и вдъхновение. Искаше ми се да разнообразя тази поредица от постове, да има и празнични и не много празнични теми, а то какво мазало се оказа. Да не говорим, че настроението ми се скапва с всеки изминал ден по различни причини и това убива музата ми допълнително.
   За извинение ви приготвих няколко красиви снимки от Стария Пловдив, разбира се, направени от мен. И обещавам, че следващия пост ще е много празничен.

вторник, 13 декември 2016 г.

Blogmas #13 - Day and Night Book Tag

 
 Иииии дойде време за един таг. Не, аз изобщо не написах един куп blogmas-а, за да си навакса. Не, аз изобщо нямам за учене. Да преминем към тага? (който btw видях на няколко места и реших да го направя за разнообразие)

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?

   Зависи. Обикновено през деня, понеже съм на училище, чета от телефона. Но не винаги мога или имам желанието. Вечер чета някоя книга, но и това е не винаги, поради различни причини. Така че, мисля че чета по равно.

А: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

   Всяка една книга, малко или много, променя начина ми на виждане. Например, Крадецът на книги ми показа, че всъщност не е толкова зле да знаеш немски. Поне можеш да си превеждаш някои изречения, които нямат допълнителен превод (или да намериш потенциална грешка в превода). Вещицата от Портобело също оказа голямо влияние, но тя по-скоро ми поясни някои неща, които си мислех.

Y: YA - да или не?

   Да. Повечето книги, които чета и които са ми в списъка за четене, са YA.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

   Разбира се, че има. Всеки автор черпи вдъхновенията си от хора, които познава или е видял и чул. Може да не са едно към едно с георите, но си приличат малко или много.

N: Даваш ли книгите си на заем?

   Обикновено избягвам да го правя. Трябва адски много да ти се доверявам, за да ти я дам и да знам, че ще ми я върнеш, когато трябва (Емили, знам че четеш това!).

D: Миришеш ли книгите си?

   Може да прозвучи странно, но нямам този навик. Или поне не постоянно. Правила съм го няколко пъти, но не е толкова често. По скоро ги гледам, галя, прегръщам и снимам.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?

   Самата аз преди време не си падах толкова много по книгите. Съвсем до скоро я имах 5 прочетени книги за годината, я не. Но това е съвсем нормално. Не можем всички да харесваме едно и също.

I: Държа книгите ми да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?

   Определено трябва да са в перфектно състояние. Е, има книги, които от времето и от много четене вече са раздърпани и избелели (в което също има някакъв чар), но предпочитам да ги пазя. Ето, например, има хора, които като четат си разгръщат корицата напълно и даже я побутват, за да си стои така. Сърце не ми дава да прегъна картона. разтварям кориците само до толкова, че да виждам началото или края на реда. Не ми е нужно повече.

G: Господи, имам прекалено много книги!

   Господи, имам прекалено малко книги!
   Е, всъщност имам доста книги, но в моите очи изглеждат прекалено малко. Искам всички рафтове да са ми препълнени, да се чудя къде да ги побера.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?

   Колкото и да съм непохватна, такова нещо до сега не ми се е случвало.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или...с други думи, четеш ли докато тренираш?

   Аз? Да тренирам? Това е някаква шега. Аз не тренирам, а и едва ли бих чела, докато тренирам. Та на мен ми е трудно да чета в рейса, защото подскача по улиците.
   Но нямам проблем с останалия шум. Свикнала съм на градския шум, на съучениците ми, на разни купони и на музика. Особено приятно е на музика, ако тя подхожда на настроението и събитията в книгата.

    Това, драги хора, беше тага. Надявам се да ви хареса и съжалявам, че съм толкова нередовна.

Blogmas #12 - Откраднато сърце

 Това е първата книга, която печеля от giveaway и въпреки, че беше в pdf формат, а не на хартия, както се надявах, радостта ми не беше по-малка.

   За жалост, книгата не се оказа това, което очаквах. И за това ми е трудно да напиша това ревю. Никак не ми се иска да казвам лоши думи, особено при големия рейтинг на книгата (който не мога да си обясня), но ще се наложи.

   „Откраднато сърце“ има няколко плюса. Чете се лесно и бързо, историята е приятна, героите са достъпни и не е трудно да ги харесаш, но до там. Нататък, ами, не е добре. Не знам защо, но тази книга ми напомня на историите в але. Бързо развитие, недооформени герои, предимно пряка реч, и нереалистичност. Поне в живота, в който аз познавам, хората не са толкова мили и учтиви. Да, приятно е да разбереш каузата на момчетата, но повечето разговори са формални, претъпкани с ненужна учтивост. Всичко е прекалено натруфено. Липсва онази дива развръзка и напрегнати диалози, които обикновено се виждат в подобен тип книги. Да не говорим за хилядите грешки, които открих. „ще бъдеше“ и всякакви подобни граматични и времеви грешки. Сякаш книгата не е написана от зряла жена, а от десет годишно момиченце. Съжалявам, за което.

   Ще спра до тук, защото не обичам да пиша толкова негативни ревюта. А и мисля, че е достатъчно. Аз не бих ви посъветвала да прочетете книгата, но пък рейтинга ѝ е 4,5 от 5. Ако някой ми обясни защо е така, ще бъда много доволна.

   Официалният период на прочитане в Goodreads е 2-5 декември. Дадох ѝ 3 звезди, но мисля, че и те са много. Просто, съжалявам!

Blogmas #11 - Коледна украса

   Като малка много обичах да украсявам. Коледа ми беше от любимите празници. Дори пръсках прозорците с изкуствен сняг. Сега нямам чак толкова голямо желание. Малка част от къщата е украсена, за да се внесе някакво настроение, но поне според мен, уютът от преди липсва.

   Имам лампички над леглото, но мразя да спя на светлина и за това ги включвам... никога.










   Малко украса по рафтовете и елха.





   А вие украсихте ли вече? (разбира се, само аз чакам до последния ден –.–)

Blogmas #10 - Reread: Целуната от сянката

   Реших, че е време за едно ревю. Особено след като книгата е прочетена още миналия месец.

Поредицата АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ от Ришел Мийд

Книга трета - ЦЕЛУНАТА ОТ СЯНКАТА

Страници - 368

"Академията „Св. Владимир“ не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители – дампирите.
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.

Роуз знае, че е в разрез с правилата да обича друг пазител. Грижата за Лиса би трябвало да е на първо място. Но когато става въпрос за страхотния Дмитрий Беликов, правилата просто няма как да не бъдат нарушени.
Напоследък нещо странно се случва с Роуз. Призрачни сенки витаят из Академията и загатват за надвиснало зло. Безсмъртните неживи са наблизо и жадуват за отмъщение..."
   Оставаха три дни до края на месеца и изкушението бе толкова неустоимо, че веднага започнах следващата книга от поредицата. И я завърших навреме, за да я включа към ноемврийския списък.

   Лека, поглъщаща, интересна. Стилът на Ришел Мийд се подобрява с всяка книга, а историята става все по-умопобъркваща. Отново се влюбвам все повече в историята и в героите, като този път намирам още повече допирни точки с живота си. Ако се замисля, дори мога да кажа, че поредицата загатва доста от проблемите и трудностите на реалния живот. Просто всичко е покрито с малко фантастика и романтика. И бум! Имаме перфектната тинейджърска поредица. А това, че знам какво ще се случи и причините за повечето неща, изобщо не прави книгата по-малко интересна или въздействаща. Особено последните 40-60 страници, които ми разкъсаха сърцето. Колкото и да не харесвам Димитрий, да видиш нещата през погледа на Роуз може да е доста болезнено, но не и колкото да гледаш Ейдриан. Горкичкият, той е готов на всичко заради нея... но това са неща, които се обсъждат чак в края. 
   Имам още три книги от поредицата, така че по-добре да се захващам с тях, защото става все по-трудно да се даде мнение без да се издаде някоя тайна или пикантен момент. Така че, бай за сега, ще се видим в следващия Blogmas!

Blogmas #9 - Потър мания

 
Опитвам се да бъда активна, ала нещо не ми се получава особено. Този месец за сега се очертава доста беден и съм разочарована от себе си, но все още имам надежди за коледния маратон. Дано поне там да се справя.
   Доста се чудех върху темите, за които да пиша. Все пак не искам да са само коледни, защото омръзва, на вас и на мен. Особено ако следите още около 20 блога, които също пишат по коледни теми.
   За това днес ще разнообразим малко. Признайте си, много от вас имат същата Потър мания като мен. Чели сте книгите, или поне сте гледали филмите толкова пъти, че спокойно можете да цитирате целия сценарий. Може да имате някакви неща, но няма как да се мерим с англичаните и американците. В България няма толкова голямо разнообразие като фигурки, чаши и каквото друго се сетите, което е жалко, защото съм сигурна, че щяха да се продават адски много. Малко книжни червеи могат да устоят на изкушението да си купят нещо на любимата поредица или сериал. Повярвайте ми, влизала съм в книжарница извън страната и единствената причина, поради която не изкупих половината работи беше, че нямах пари (и нямаше да мога да ги побера в куфъра, но това е подробност.)
   За щастие в интернет има страхотни diy, които може лесно да се направят у дома. Аз например, си направих магическа пръчка, която за жалост не действа Т.Т
   Но по-важната тема тук, защото малко се отнесох, е последният филм. Фантастичните животни и къде да ги намерим е доста по-интересен филм, от колкото е книгата. Хмм... защо ли? Но и книгата има своя чар. Както и да е. WB отново се доказа като уникално филмово студио, създавайки спиращи дъха гледки и невероятни ефекти. Бюджета е използван както трябва, няма дупки, грешки или нещо подобно, което да развали филма (за разлика от Домът за деца), или поне аз не забелязах такива. Филмът е пълен с хумор и оставя едно добро и топло чувство.
   Особено много ми хареса края. Няма да ви кажа защо, но беше забавно. Не се надявам да има продължение, въпреки че няма да е по-лошо от оригинала, ама май ще има. Роулинг, не ти ли стигат парите, които вече имаш?!

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Blogmas #8 - Winter is Coming Book Tag


 За днес съм приготвила един таг, който по случайност открих в Wattpad и тъй като е на зимна тема, реших, че е подходящ да си запълня празното място.
   Няма да превеждам условията, защото вярвам, че всички можете да си ги преведете.

Snow: It is beautiful when it furst falls, but then it starts to melt. Choose a book/book series that you loved at the beginning but then, at the middle of it, realised you don't like it any longer.

   Алхимикът на Майкъл Скот. В началото тази книга ми харесваше, но после започна да не ми харесва. Не че някой ден няма да я прочета отново, било то само за да видя красивата поредица събрана на рафтчето ми, но определено не ми е сред приоритетите.

Snowflake: Something beautiful and always different. Choose a book that stands out, that is different from all the other boos you've read.

   Вещицата от Портобело определено е книга, която няма да забравя. Не бях чела подобно нещо преди, което е толкова различно и извън комфортната ми зона.

Snowman: It's always fun to build one with your family. Choose a book that a whole family could read. 

   Ето това вече е труден избор. Баща ми не чете. Майка ми би чела всяка моя поредица, особено ако е фентъзи или романтика. Брат ми не чете. А сестра ми е чела само 50 нюанса и няколко от Хари Потър. Как изобщо мога да избера нещо, което да се хареса на цялото
семейство?!

Christmas: Choose a book that made you feel warm inside after reading it. 

   За мен това са книгите от Братството на черния кинжал. Целият им свят е толкова добре изграден, че няма как да не се привържеш към героите и да ги заобичаш.

Santa Claus: He brings wonderful presents. Choose a book you'd like to get for Christmas.

   Списъкът е дълъг. Имам около 400 книги, които желая до този момент, а с всеки ден (добре де, всяка седмица) се трупат още и още. Искам да си продължа Братството, да чапочна Game of Thrones... О, сетих се. Сатанинската библия. Точка по въпроса. Скъпи дядо коледа, донеси ми това съкровище, моля!

Snow bowling: It can be painful to be hit by a snowball. Choose a book that made you feel some strong emotion, like anger or sadness.

   Крадецът на книги. След прочита ѝ не знам какво изпитвам. Тъжна ли съм, ядосана ли съм, нещо, нищо?

Sledding: We all loved it when we were younger. Choose a book that you loved when you were a child.

   За да не се повтарям, този път ще посоча детските приказки. Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен, надордни приказки. Те са всичко, с което съм израснала.

Frostbite: Choose a book you were very disappointed in. 

   Момичето, което обичаше Том Гордън определено не беше това, което очаквах. Пълно разочарование.

Raindeer: Something that is dear to us. Choose a book that is of great sentimental value to you.

   Тук мисля да сложа Пайнс. Има голяма сантиментална стойност за мен и определено е книга, която не бива да се подминава с лека ръка.

Това беше тага. Надявам се да ви хареса. Който има желание нека се чувства поканен да го направи и задължително да ми пише, за да се насладя и на чуждите отговори ;)