неделя, 31 юли 2016 г.

Поглед към Юли


      Тук ще публикувам не само читателските ми постижения през месеца, но и цялата ми продуктивност.

ANIME

Ghost Hunt
      Въпреки, че това аниме беше ужаса на всеки един отаку (AE аудио, БГ субтитри), бързо се привързах към него. Първият епизод не беше нищо особено и даже мислех да се откажа, но в последствие започна да ми харесва все повече и все повече. Има сладки и мили моменти, има и някой страшни, за тези които се плашат по-лесно. Заслужава си гледането и въпреки, че аз свикнах с английското аудио, препоръчвам вие да го гледате на японски.




Shokudeki no Soma/Souma
      Така и не разбрах как се пише заглавието, но това не е от голямо значение. Анимето е странно. Реших да го погледна заради една страннка картинка и исках да разбера какво се случва. Както и да е, в резюмето звучеше добре. Препоръчвам го за хората, които обичат готварски предавания, защото там само това се прави. Е, това и food-orgasm. В голяма част от времето анимето изглежда като хентай, но всъщност е много забавно и приятно. Гледа се бързо (изгледах го за два дена) и се огладнява още по-бързо ХД 24 епизода първи сезон и за сега 4 от втори.
      Аз лично не понасям главния герой, но обожавам Isshiki-senpai. Ако сте го гледали, или решите да го гледате, споделете мнение.



DRAWINGS


BOOKS


Портретът на Дориан Грей
      Беше трудно, но се радвам, че най-накрая я прочетох. Хареса ми. Можете да прочетете ревюто в блога.



MOVIES

 Дориан Грей
      Не мисля, че можеха да го направят по-зле. Но пък се насладих на Ben Barnes.


The Conjuring 2
      Обикновено не харесвам продълженията. Никога не са толкова добри колкото оригинала, но това не важи в този случай. Заклинанието 2 е също толкова интересно, напрегнато и страшно колкото първото. Целият филм е пълен с неща, които не очакваш и добри страшни моменти. Историята е също толкова интересна и честно казано, има доста тъжни и прочувствени моменти, на които да ти се прииска да заплачеш.
       Разбира се, за мен филмът беше нищо повече от интересен филм, който ме изненада с някои неща. Е, момчетата от предния ред се плашеха повече от нас (може би защото ние викахме „давай! Давай! Убий ги" и такива подобни), така че може де се каже, че е доста добър филм. Препоръчвам го за тези, които не се плашат лесно.
      О, забравих най-страшната част (освен че бяхме само четири човека в киното). Историята е по истински случай и в края на филма се показват истинските снимки и записи. Истински разговор с демон в тялото на дете. Като си помислиш, че е истина, настръхваш!
      Приятни сънища :)

Ice Age 5 Collision Course
      Когато влязохме в киното, първото, което забелязах бе, че почти нямаше малки деца.       Преобладаващата част от публиката бяха тинейджъри, гледайки поредното продължение от детството им.
      В сравнение с първото филмче, това не може да се каже, че става за деца. Има малко твърде много сексуални намеци. Но ако ги пренебрегнем, става за гледане.
      Основният причинител на катастрофата отново беше катерицата Скрат. Преследвайки своя жълъд, той се озовава в НЛО и нататък мисля, че знаете какво следва. Добре познатата ни дружинка (Сид, Мани, Диего, Ели, Прасковка, Шийра, Бък, Краш, Еди и бабата на Сид) вече с член повече, поема на път да спаси света за пореден път, като през това време Ели и Мани имат за цел да повлиаят на мнението на Прасковка и бъдещия ѝ мъж (не помня как се казваше). Цялата ситуация е комично трагична, пълна с хумор и драма. И разбира се, добър край, който не предвещава следваща серия. Но кой знае?


Месецът беше ужасен от към продуктивната страна на нещата. Надявам се, че Август ще бъде много по-продуктивен. А как мина вашия месец?

вторник, 26 юли 2016 г.

Songs Book Tag







    През последните две седмици бях страшно заета със семейството и не ми остана никакво време за четене и писане. Вече започнах на наваксвам, ще се постарая, но едва ли ще завърша книгата преди края на месеца. За това реших да направя този малък таг, който виждам, че повечето хора правят, което е и причината да не помня къде го видях първо.
      Ако някой не го е направил, да се чувства тагнат, защото и без това няма кого да тагна ;–;
      Започвам!


1. Rayan Star - Losing Your Memory: Книга, чиито сюжет сте забравили почти веднага след прочитането ѝ
      Не мисля, че съществува такава книга. Помня всичко, което чета. Дали малко, дали много, но все пак помня главната сюжетна линия.



2. Fall Out Boy - Centuries: Съвременна книга, която заслужава да бъде запомнена за дълги времена
      Има толкова много заглавия, които вече се помнят, че на пръв поглед ми е трудно да се сетя за някое, което няма да остане в историята (независимо дали с положителна или отрицателна репутация), но ще се спра на „Анна в рокля от кръв“. Поредицата (състояща се от 2 книги, надявам се само за сега) е може би единствената поредица, която ми харесва толкова много и е написана в първо лице. Малко хора знаят за съществуването на тази книга, което ме натъжава, но тя заслужава да бъде похвалена.



3. Tove Lo - Not On Drugs: Книга, която толкова силно ви е обсебила, че сте били като „дрогирани", докато сте я чели
      Тук веднага се сещам за „Дневниците на вампира“, но ще излъжа коя точно беше. Мисля, че петата или шестата. Вече не помня. Но си спомням как я четях като дрогирана, усещах всичко, което и те, виждах всичко, което и те, бях се пренесла в историята. Всичко беше като в мъгла, но в същото време толкова ярко. Странно, а?



4. Mkto - Classic: Класическа любовна история
      Мисля, че съм споменавала, че не съм голям фен на романтиката и не разбирам коя точно е класическата любовна история. Любовният триъгълник, забранената любов, любовта от пръв поглед или нещо друго?




5. Nick Jonas - Jealous: Ревнив герой
      Може и да греша, но си спомням Рот от „Братството на черния кинжал“ като много ревнив герой.


6. Pink - Fucking Perfect: Героят, който обичате именно заради недостатъците му
      Не харесвам когато един мъж употребява алкохол всеки ден и то в големи количества. И съм много против цигарите. Да не говорим за всички други вредни навици и недостатъци, които има, но само на него мога да му ги простя и да го обожавам заради тях. Ейдриън Ивашков влезе под кожата ми и открадна сърцето ми, и каквото и недостатъци да им, никога няма да спре да бъде любимия ми герой.
More badass = more love from me




7. Selena Gomez - Revival: Герой, минал през голяма трансформация
      Тук много зависи как ще се възприеме въпроса, но няма как да не посоча Елена от „Дневниците на вампира“. Тя беше човек, после вампир, после умря и стана дух, след това се върна като ангел, стана нещо като паднал ангел (човек с изцерителни сили и криле), но ѝ отрязаха крилата, така че отново стана човек и накрая пак се превърна във вампир или не се. Не съм чела последните книги, но сюжетът беше нещо от този сорт.

8. Bruno Mars - Runaway Baby: „Лошо момче“ от книга, която сте харесали
      Мисля си за Зейдист. Може би защото все още не съм разбрала неговата история, но... he is a real badass.

9. Jessie J - Do It Like A Dude: Kickass героиня
      Веднага се сещам за Роуз от „Академия за вампири“. Това момиче ще набие всеки по всяко време без да ѝ пука.



10. Haliee Steinfeld - Rock Bottom: Двойка, преживяла множество „падения“ и „възходи“ във връзката си.
      Тук примерите, за които се сещам са много. От почти всяка книга, която съм чела. Като започнем от Елена и Деймън, Роуз и Димитрий и стигнем дори до господин Грей и Анастейжа (ако това тяхното може да се нарече връзка).



      Това е за сега. Надявам се тага да ви е харесал и всеки, който има желанието да го направи, да се чувства тагнат :3


вторник, 5 юли 2016 г.

Портретът на Дориан Грей

– Оскар Уайлд
(обем: 234 стр.)

Най-накрая дойде и лятото. Това непоносимо горещо лято. По-голямата част ми е свободна и се надявам, че ще успея да прочета повечко книги. И да не забравим задължителната литература да 11-ти клас. (Под игото. Йей! ;-;) Планирам и още неща, но за сега, нека преминем към главната тема:

      След почти два месеца, най-накрая успях да прочета „Портретът на Дориан Грей“, а днес изгледах и филма.

      Е, изгледах е много неточна дума. По-скоро изгледах първите 10-15мин  и след това започнах да превъртам напред, колкото да видя как точно се развиват нещата. Като цяло, филмът няма почти нищо общо с книгата. Да, следват една и съща сюжетна линия, но начинът, по който се случват нещата, е напълно различен. Има и доста добавени и измислени моменти. Има повече еротични моменти от колкото в „50 нюанса сиво“. Не, че всъщност се оплаква много.
Другото, което ми направи впечатление е, че от началото до един важен момент, в книгата са минали нещо от сорта на 18години(не запомних точно колко), а във филма само една.
Филмът е направен странно и малко объркващо за тези, които са чели книгата. Пълен е с измислици и неща, които изобщо не са така (даже доста неща са добавени), но ако нямате намерение да четете книгата, погледнете филма. Какво пък толкова?



Обидно е да направят подобен филм на базата на тази невероятна книга. Но поне ще ги похваля за каста. Не мисля, че има по-подходящ Дориан от Ben Barnes. 
Погледнете го, сладур. И тези очи... <3







Май прекалявам. Sorry, ще го преживеете.



А сега за книгата.
В по-голямата част от произведението си, Оскар Уайлд представя размисли и теории за живота, представени от лорд Хенри. Бързо този герой ми стана любим, заради начина си на мислене. Провокативен и ексцентричен, дори скандален. Но въпреки дързостите, които си позволява, той остава достоен представител на класата си. Много бих се радвала, ако някога през живота си мога да разговарям с човек, притежаващ подобно мислене. Уви, вероятно няма да срещна.




– Какво ще кажеш за изкуството?
– То е болест.
– А любовта?
– Илюзия.
– А религията?
– Моден заместител на вярата.
– Ти си скептик.
– Не съм. Скептицизмът е начало на вярата.
– Тогава какъв си?
– Да определиш означава да ограничиш.


Обожавам мисленето на Хари и споделям части от него. ^^

Имаше моменти, в които описанията бяха твърде много, а размислите твърде тежки. Мерси, Оскар, не ми трябва да знам всички скъпоценни камъни и гоблени, които си описал. Но в крайна сметка края ме изненада. Самата книга е невероятен шедьовър, показващ пълния потенциал на автора. Описанията, чувствата, израстването и промяната на героя, всичко е изпипано до последния детайл. Освен това дава добър материал за размисъл и дава възможност на читателя да се замисли и да се запита, кой всъщност е виновен за поведението на Дориан? И докато сме на темата, бих се радвала да споделя мнението си с някого и да си поговорим за книгата.
Също така бих се радвала да чуя и други мнения относно книгата. Препоръчвам да я прочетете. В един момент може да стане трудно да се дочете или желанието ви да се изгуби, но не се предавайте. Заслужава си!!


понеделник, 4 юли 2016 г.

Нощни забавления


      Повечето хора излизат навън, ходят по дискотеки и ресторанти, за да се отдадат на нощните забавления. Но аз не съм от тези хора. Моето забавление е да си чета книгата, пиейки сайдер,  докато се опитвам да не слушам разговорите на по-възрастните от мен.
      А вие какво правите, когато сте в компанията на родителите ви и техните приятели?