понеделник, 31 октомври 2016 г.

The Halloween Book Tag

Все още нямам достатъчно материал, за да правя тагове често, но виждайки този в блога на Мели, и след това в блога на Юли (надявам се момичетата да не ми се сърдят, че така спокойно ги споменавам), просто не се стърпях. Обожавам този празник и мисля, че трябва да му отдам нужната чест. 



1. Любимо страшно четиво за Хелоуин

Хмм... колкото и да обичам ужасите, трябва да призная, че все още не съм чела книга в този жанр. В момента чета „Момичето, което обичаше Том Гордън“ на Стивън Кинг, но не съм много очарована.

Нека бъде „Анна в рокля от кръв“, защото няма нищо по-подходящо от един ядосан призрак и малко демонични сили на връх Хелоуин. Хихи.


2. Най-страшната корица

Не са кой знае колко страшни, но имат потенциал. (господина по етика миналата година каза, че би прочел „Храна за върколаци“, ако корицата ѝ не беше толкова страшна ХДД)



3. Ако можеше да посочиш, който и да е автор, с който да правиш номер или лакомство, кой би избрал?

Защо не Едгар Алън По и Оскар Уайлд. Два призрака биха били от голяма помощ при номерата.


4. Ако можеше да се облечеш като всеки един литературен герой за Хелоуин, кой би бил?

Това е сложен въпрос. Въпреки че това не е невъзможно. За това хората са измислили косплея, нали? хдд

Бих казала plague doctor(защото това ще съм тази година и не, не съм малко голяма за това :Р), но пък не съм чела книга, в която да присъства. Така че, бих се маскирала като Фюри от Братството на черния кинжал. Нищо, че съм момиче. Пак ще бъде много забавно.


5. Ако можеше да намериш всичко от всяка книга в скривалището ти за номер или лакомство, какво би искал/а да намериш?

Мантията невидимка на Хари, защото... на кой не му трябва? Искам кинжал от Братството, няколко шурикена, както и ритуалната кама на Кас (Анна в рокля от кръв). Меч и катана също няма да са излишни, въпреки че (май) не съм чела книга, в която да присъстват. 



6. В кой измислен свят би искал/а да отидеш за номер или лакомство?

Ще се спра на „Хари Потър“, „Предимството да бъдеш аутсайдер“, „Дневниците на вампира“ и „Вещицата от Портобело“. На тези места съм сигурна, че няма да ми се случи нещо лошо (нали?) и ще срещна интересни и приятни хора, от които мога да се науча. Пък и ще е много забавно.


7. Кой книжен злодей не би искал/а да срещнеш сам/а в тъмна алея на Хелоуин?

Аз съм от хората, които харесват злодеите. На повечето съм голям фен и нямам против да се запознаем. Или ако са такива, които не харесвам, бих се радвала да ги поступам. Ще ме причакате в някоя тъмна алея? Няма да стане, защото аз вече ви очаквам.


8. Как би се облякъл/ла като вампир, зомби, върколак или ловец на сенки?


Не съм чела поредицата и не съм очарована от филма, но предпочитам ловец на сенки. Изглеждат добре, не са грусно-страшни и ритат задници на воля. Устройва ме.


9. Посочи бонбон (само един) от Хари Потър, който би искал/а да откриеш в скривалището си?

Всякаквовкусувите бобчета на Бърти Боб“, но проблемът е, че и аз не знам какъв вкус има. Дали ще е сопол? Или карамел? хдд


10. Кой е любимият ти Хелоуин бонбон?




Това беше тага, мили хорица :3 Надявам се да ви хареса и не забравяйте да се забавлявате на този страаашен празнк :) ;) 

събота, 29 октомври 2016 г.

Вещицата от Портобело

– Паулу Коелю
(обрм: 304 стр.)


Никой не принася в жертва най-важното, което притежава - любовта си. Никой не поставя мечтите си в ръцете на онези, които могат да ги унищожат. Никой освен Атина. Коя е тя - девица, светица, мъченица или просто луда?

“Хората си създават своя реалност и после стават жертви на тази реалност. Атина се разбунтува срещу това и заплати висока цена.”
Херън Райън, журналист

“Аз бях използвана и манипулирана от Атина, а чувствата ми въобще не бяха зачетени. Тя беше моя учителка. Трябваше да ми обясни свещените мистерии, да събуди у мен незнайната сила, която всеки притежава. Когато се впускаме в приключение из такова непознато море, сляпо се доверяваме на нашите водачи и вярваме, че те знаят повече от нас.”
Андреа Маккейн, актриса

“Най-големият проблем на Атина беше, че е жена на двайсет и втори век, която живее в двайсет и първи. И че позволява на хората да видят това. Дали си плати? Без съмнение. Но щеше да плати много по-висока цена, ако беше потиснала своята мощ.”
Диъдри О’Нийл, позната като Еда




      Това е първата книга на Паулу Коелю, която чета и мнението ми е малко раздвоено.
      Обикновено избягвам неговите книги, защото не са за мен. Но една приятелка предложи да ми я даде да я прочета и си казах, какво толкова. Така и така съм започнала да експериментирам.       Ще бъда честна - книгата ми хареса. Беше приятна за четене. Успях да я прочета за пет дена (въпреки че можех и за три, но предпочетох да си чета само в междучасията). И даже с нея успях да си подобря личния рекорд, прочитайки 100 страници за 4 астрономически часа (в които се включват и учебните часове, разбира се).
      Историята проследява сложния живот на Атина и превръщането ѝ от много набожно момиче във „Вещицата от Портобело“. Всичко това събрано под формата на интервюта от различни хора, близки или не.
      Аз не успях да открия смисъла на тази книга. За мен тя е просто една история, която автора е представил, понеже му е хрумнала идеята. Въпреки това, в творбата може да се намери много материал, върху който да се размишлява. Уви, аз вече знам коя съм, особено от към религиозната страна и за мен беше просто интересно да прочета представите за това момиче от гледната точка на различните герои.
      Разбирам че колкото повече излизам от сферата, в която съм свикнала да чета, толкова по-трудно ми става да пише ревютата. Но това единствено ще ми помогне да порасна. Не че това има връзка с книгата.
      Официалният период на прочитане в Goodreads е от 24 до 28 Октомври. Дадох ѝ три звезди, защото не смятам, че заслужава повече. Хареса ми, но само толкова.
      Надявам се, че не ви разочаровам с ревютата :)
   

събота, 22 октомври 2016 г.

Крадецът на книги

*Един малък факт*
ТИ ЩЕ УМРЕШ

      Така започва романът на Маркъс Зюсак (472стр.), който открадна хиляди сърца по света.
Честно казано, доста съм объркана спрямо тази книга. Когато си я купих нямах и най-малка представа за какво се разказва. А притисната от времето, дори резюмето не успях да прочета. Просто я купих.
      И не съжалявам. Въпреки че резюмето развали пролога, който можеше да бъде страхотен, книгата не се оказа чак толкова лоша.
      В началото нямах очаквания. Е, разбира се, логично е да предположиш, че ще става дума за човек, който краде книги. Но и Крадеца на праскови не е за момче, което краде праскови, за да ги прави на компот, така че съм се научила да не прибързвам с крадците ;)
      Всъщност в книгата се разправя за живота на едно малко момиче по времето на Третия райх, а кражбите - те са едва няколко на брой. Действието се развива бавно, но сравнително интересно. Винаги се случва нещо, дори малко и незначително, какъвто всъщност е живота.
      Крадецът на книги не е просто за адреналина от кражбата. Тя е за самите книги. За тяхната сила. За значението на думите и властта, която те имат над хората. Това е един роман в който не книгите, а думите в тях са важни. Или поне така аз го разбирам. 

"Беше като магия, като нещо прелестно, като ярки лъчи, проблеснали от полилей. ... Бяха твърде съвършени"

      Нещото, което много ми хареса, бе Смъртта. Тя (защото въпреки че във филма е озвучена от мъж, смъртта е жена в представите ми), е изобразена по нестандартен начин. Няма точно описан външен вид, всеки си представя каквото желае, но има описан характер. Не бих казала, че е мила и нежна, но е справедлива и... тя просто си върши работата. Прибира човешките души с нежност и се грижи за тях сякаш са ѝ деца. Представена е като същество, което също има сърце.

"Това е нещо, което никога няма да узная и да разбера - на какво са способни човешките същества"

      Първоначалното ревю беше два пъти по-дълго, но пък това ми харесва повече.
Официалният период на прочитане в Goodreads е 10-17 Октомври. Исках да ѝ дам 4,5, но няма, за това ѝ дадох 5 звезди. Заслужава си ги. Не ми харесва превода, но това не е повод за санкции.
      Тази книга ме обърква. Имам много смесени чувства. Харесва ми адски много, но има нещо неопределено, което ме отблъсква. Без значение какво е, не съжалявам нито за миг, че я прочетох. Не е за всеки, не на всеки ще му хареса, но е добро развлечение. Нещо различно и земно, което да ви отвлече вниманието и да ви пренесе в света на нацистка Германия, представен през очите на едно дете и разказан от името на Смъртта.


Надявам се ревюто да ви хареса и ще се радвам да чуя вашето мнение за книгата ^^


неделя, 9 октомври 2016 г.

Преглед към Септември

   

       Извинявам се за късната публикация. Правех малък ремонт на стаята си и нямах достъп до компютъра, плюс още някои затруднения, но важното е, че най-накрая успях.
      Този месец не беше нищо особено. Мина бързо, наистина бързо. Нямах много време да гледам и да чета. Изгледала съм само едно аниме, което всъщност само завърших, което прави най-много пет епизода за месеца. Но пък прочетох две книги и изгледах два сезона на сериал. Вероятно пропускам нещо за това проследете сами :)


ANIME

От известно време бях почнала да гледам Аватар: последния повелител на въздуха и наскоро го завърших. Знам, че не се брои за аниме, но ми домъчня за детството. А и колкото и да се старая да го следя по която и телевизия да го следя, винаги съм знаела, че изпускам някой епизод. И се оказах права.
Както и да е. Това е нищо особено и нямам какво толкова да кажа. Просто споделям.






BOOKS 





MOVIES



Хвана ме носталгията и реших да изгледам всичките сезони на Glee от начало (бях стигнала до началото на 5-ти преди да се откажа). Бях забравила колко голяма драма е. Сякаш гледам турски или индийски сериал. Но поне си припомних защо толкова го харесвах. В сериала има от всичко по малко и показва, че да си различен не е чак толкова лошо. Може би и за това преди време реших, че повече няма да се преструвам на човек, който не съм и ще бъда себе си. (което май не беше толкова добра идея)











      Да, месецът беше адски беден, но Октомври се очертава доста пълен. Поне имаме Хелуин. :3

вторник, 4 октомври 2016 г.

Дим и огледала



Кратки измислици и магийки ДИМ И ОГЛЕДАЛА от Нийл Геймън

Страници - 352


„Той е съкровищница на истории и ние сме късметлии, че го имаме.”
- Стивън Кинг

      Първо искам да се извиня, че нямам снимки на книгата, но изоставам с две публикации (въпреки че за следващите дни нямам нищо) и бързам да напиша ревюто преди да съм забравила какво искам да кажа. 
      Книгата ми беше подарена за коледа, което страхотен подарък за мен. Жалко, че книгата не е толкова хубава. 

В умелите ръце на Нийл Геймън магията не е просто фокус... и всичко е възможно.

В „Дим и огледала” въображението и изключителния артистизъм на Геймън превръщат скучния свят на всекидневието в място на чудеса и ужасии – място, където една възрастна дама си купува Светия граал в магазинче за дрехи втора употреба, където наемни убийци рекламират услугите си в указателя под категорията „Борба с вредителите”, където уплашено момче се пазари за живота си с подъл трол, който живее под мост до железопътната линия. Гмурнете се в тази нова реалност, прибулена от дим и мрак, ала едновременно с това осезаема до болка, в тази изключителна колекция от разкази, излязла изпод перото на майстор в занаята. Реалност, която ще замае сетивата ви, ще докосне сърцето ви, ще ви преследва насън.

Още от началото книгата е малко объркваща. В първите страници има нещо като въведение, в което са описани всички истории с няколко думи. Какво е вдъхновило автора, как и защо ги е написал... подобни неща. И на всичко отгоре, във въведението има въведен история. Не знаех как да постъпя, за това прочетох всичко в началото и след това четох всяко "резюме" преди да почна историята. 
Честно казано, през повечето време се чудех дали Нийл Геймън е знаел какво пише или просто е подреждал някакви думи в история, защото някои от произведенията му звучат объркани, незавършени и някак странни, в лошия смисъл на думата. 
Разбира се, това не значи, че нямаше и хубави истории. От всички, които не знам колко са, харесах седем.
Първата в цялата книга е и първата, която ми хареса. Сватбеният подарък е хубава и доста тъжна история. Не знам дали ще се види добре, но това е любимия ми цитат от историята. Има дълбок, болезнено дълбок, смисъл.

След това са Цената, Мостът на трола, В търсене на момичето, Може да ви ги доставим на едро, Чужди части и Вкус. Честно казано, нямам много любими цитати и нямам любим от всяка история, но всички цитати, които харесвам можете да видите тук: https://www.tumblr.com/blog/quoteonlymybooks  (минутка за реклама хд)
      Официалният период на прочитане в Goodreads е 18.09-27.09, което е сравнително добре, защото в момента чета единствено в учебни дни, в междучасията. Дадох ѝ 2 звезди, защото дори и да има някои добри истории, като цяло книгата не ми хареса. Въпреки това корицата е наистина красива и с удоволствие заема мястото ми на рафта :)
      Но дори и с предимно негативното ми мнение, препоръчвам книгата на всеки, които мисли, че би му харесала.