понеделник, 28 ноември 2016 г.

I Am A Reader Tag



Видях този таг от Румяна (въпреки че до сега поне още десетина души го направиха) и реших да го направя, защото хем не изисква нищо специфично, хем е забавно. Освен това е нещо различно и, поне за мен, е много приятно да прочета отговорите на блогърките, които следя. Както обикновено, с моите никакви връзки и приятелства, си правя тага сама. *sniff* *sniff*





1.Изберете една дума, която описва това да си читател?

   Емоция. Всяка книга ме пренася в различен и вълнуващ свят, изпълнен с нови приключение, усещания и емоции. Може да не чета толкова много, колкото другите книжни червеи, но го правя с огромна страст. В мига, в който хвана книгата (а и дълго време след това), аз ставам част от нея (доста обсебена част от нея). Смея се, влюбвам се, тъжа и преживявам всичко с героите. Чувствам се сякаш съм до тях, участвам в живота им. Усещането е неописуемо.


2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?

   Мисля, че всичко тръгна от старите приказки и басни, които майка ми четеше вечер преди лягане. Още от тогава се влюбих в тези "измислени" светове. Години по-късно открих и страстта си към личното четене на книги. Допира до книжното тяло, мириса на хартия и мастило... омагьосващо.


3.Твърда или мека корица?

   Твърдите корици, макар и по-тежки, имат много предимства. По-трудно се мокрят, а.к.а. не се съсипват ако реагираш достатъчно бързо, по рядко им се мачкат ъгълчетата. По-лесно се държат отворени, въпреки че им се прегъват гръбчетата, но това е малка жертва за красотата и изяществото на една твърда корица. Друг е въпросът, че ако има издания с твърди корици, те ще са по-скъпи.
   Което ни води до практичността на меките корици. По-леки, по-евтини, но и също толкова ефектни.
   Разбира се, ако имам възможността да избера между двете, винаги бих избрала издание с твърди корици, но тъй като рядко се предоставя тази възможност, по-голямата ми част са и ще бъдат с меки корици.


4.Как четенето промени същността ви?

   Четенето отвори вратата към много нови светове. И преди си имах голямо въображение, но от както чета то расте все повече и става по силно с тези упорити тренировки хд
   Разбрах, че хората, които четат не винаги за задръстени умници, които не поглеждат околния свят. Даже напротив, читателите са много приятни хора, които целят да избягат от реалността поне за малко, защото виждат какъв всъщност е живота.
   Освен това нямаше да открия писателската си страст и кой знае какво щеше да ми хрумне да правя с живота си.
   Без четенето вероятно нямаше да съм човека, който съм в момента.


5.Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

   Не е конкретна книга, но определено ще е хартиен вариант. Да чета от телефона представлява малко неудобство, но е неизбежно. От друга страна, дори само да плъзна пръсти по кориците на някоя книга, това е неземно блаженство.


6.Кой беше човекът, който ви показа света на книгите? (или сами го открихте?)

   Първо майка ми, за което съм ѝ много благодарна. Ако не си беше правила труда да ми чете като малка, вероятно нямаше да се поинтересувам от книгите. Освен това у дома винаги е имало стабилно количество книги. Било е просто въпрос на време да навляза в този невероятен свят.
   Освен това винаги се е намирало някой, който да ми подари книга за рождения ден (колкото и да ми беше омразно това като малка) и просто така се случи, че една приятелка, която също обичаше да чете, ме запали по четенето и...да. Обобщено – светът на книгите винаги е бил около мен, чакайки точното време, за да ме отмъкне от реалността.


7.Опишете идеалното си място за четене?

   Огромна библиотека с тонове книги. Малко прозорче, през което да наблюдавам дъждовното време. Някое удобно диванче. Камина за топлина и естествена светлина. Пред нея голям килим с възглавници, защото обичам да седя на земята. И горещо кафе.


8.Коя книга промени начина, по който гледате на света?

   Всяка книга, малко или много, оказва ефект на съзнанието ми. До сега не съм срещала някоя, която да преобърне света ми из основи, но стига да потърсиш, винаги можеш да изкараш нещо полезно измежду редовете. Нещо, над което да се замислиш и да се запиташ за собствения си живот. Дори най-обикновената книга крие невъобразими тайни.

---

   Това беше тага. Надявам се да ви хареса малкото разнообразие в края на месеца. По-горе се оплаквах, но сега ми хрумна, че имам някои хора, които мога да тагна, пък те ако искат да го направят, ако искат да пропуснат. Освен това всеки, който иска да го направи, е добре дошъл да коментира с линк към блога му, за да се насладя на още и още отговори.
   Тагвам момичетата от Книга без име и Крис от Книгохолия и тайно стискам палци да мога да прочета отговорите им. Хора, надявам се да не ми се сърдите много, че пак си позволявам нахално да ви тагвам ;)

петък, 25 ноември 2016 г.

Reread: Академия за вампири

Поредицата АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ от Ришел Мийд

Книга първа - АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ

Страници - 300


   След всички книги, коренно различни от любимия ми жанр, които прочетох до сега, да се върна към Академията беше странно, но и доста носталгично. Стилът на Ришел Мийд е лек и ненатоварващ. Няма завъртяни и объркани изрази, които да ти замаят съзнанието, няма описания, които да те претрупат с ненужна информация. И ако историята те грабне, книгата се изяжда за ден. Е, аз не разполагам с достатъчно време, за да чета книгите в рамките на 1-3 дни, но определено мога да преценя, кои са ме грабнали и кои не са.

   Академия за вампири представя още една различна версия за вампирите и техния живот. Тук има лоши вампири - строгоите, добри вампири - мороите и децата на вампири и хора, които изпълняват ролята на щитове срещу злото - дампирите. Повече обяснения няма да получите, защото ако ви е интересно, трябва сами да прочетете поредицата. Или поне първата книга.

Обикновено мразя разказвач от първо лице (слава богу, че не е в сегашно време), но трябва да призная, че Роуз е прекалено необикновена героиня, за да бъде пропусната. Тя е типична bad ass героиня (добре де, това е първата книга с bad ass героиня, която чета, така че не знам кое е типично). Самоуверена, покровителствена, смела, но и понякога глупава и несдържана. С красива външност, желана от повечето момчета, флиртът ѝ е като хоби, наравно със заяждането.
Поне докато не се влюбва в наставника си. От завръщането ѝ в Академията и тренировките ѝ с Димитрий, Роуз малко по-малко се променя. Става по-сдържана и отговорна, осъзнавайки, че никога не би помогнала на най-добрата си приятелка, ако не успее да се превърне в достоен пазител. Нейният целунат от сянката пазител.

В някои отношения, Роуз е доста глупава, за което ѝ се ядосвам, но през останалото време я харесвам. В доста отношения си приличаме, особено що се отнася до приятелството и това, което биха направили за него. Всичко това ще си проличи в цитатите от втората книга, а може и в някои от първата. Защото в тази поредица не са толкова много цитатите, които наистина вдъхват нещо, а по-скоро моментите, които показват какво е да си тийнейджър и някои други важни житейски проблеми, сред които и неосъществимата любов към по-голям мъж и депресията. Но за тях ще говорим след малко.


„Нямаше причина да се размеквам само защото този мъж е прекалено красив.“


Лиса Драгомир. Моройска принцеса, последната от рода си.
Василиса (която дълго време четох като Василеса) е красива и изящна. Изтънчена, с добри маниери, забавна и харизматична. Достайна наследница на трона, ако питате мен. Но дълбоко в себе си тя крие повече проблеми, от колкото връстниците ѝ могат да имат през целия си живот. След смъртта на родителите ѝ, в автомобилната катастрофа, в която е трябвало да умре и Роуз, Лиса изпада в депресия. Започват да се появяват признаци на параноя и не след дълго, двете момичета решават да избягат от Академията. Ала дори след завръщането си в този затвор, състоянието на мороя не се променя. Тя е мрачна, тъжна, потисната. Опитва се да крие всичко под красивата си усмивка, но бързо се уморява от всичко това. 
В първата книга една от важните теми, които при първото четене не бях забелязала, е точно това. Тежката депресия и самонараняването. Това е проблем, който в книгата има решение и обяснение (елементът на Лиса - духа), но за жалост, в реалния живот не е толкова лесно (въпреки, че е психическо и духовно заболяване). Хмм... интересна връзка.  Good job, Richaelle Mead, good job.

„Но като се върнах в стаята си, видях го и... просто... рухнах. Беше като последната капка, разбираш ли?“

Ето, че дойде и редът на Димитрий Беликов. С репутация на Бог в сраженията, той винаги е непоколебим, стриктен и сериозен... докато не се среща с Роуз, която разтърсва целият му свят.
Сцените между двамата, които хич не са малко, са наситени с хиляди емоции. Напрежение, хумор, страст и дори понякога тези дийп страни на живота. 
Но, уви, не харесвам Димитрий. Още с първия си прочит той е от героите, които не харесвам по незнайни причини. Не одобрявам романтичната му афера с ученичка, особено след като това е Роуз. И въпреки, че сам по себе си той може да бъде симпатичен и забавен руснак, който често поставя Роуз на мястото ѝ, няма как да го харесам. Единственото, което ми направи впечатление, бе към края на книгата. Когато Димитрий говореше за тийнейджърството и това, че няма нищо лошо да си на 17 и да не си ориентиран в живота си. Евала, Димка. Най-накрая някой да го каже. 


– Дали ще застраша репутацията си, ако я облека за бала?
Когато заговори, едва го чух. 
– Ще застрашиш цялото училище. 

Най-накрая дойде време на героя, който не си представях, че ще обсъждам. При първият прочит, Кристиан Озера остана незначителен герой, на който не обърнах внимание. Но този път нямаше как да го пропусна.
Кристиан е онова самотно момче, отритнато и избягвано от всички. Мрачен, странен, доста саркастичен и подигравателен, самоуверен и с голямо его, той страни от всички и всички странят от него. Въпреки това, той може да бъде забавен и добра компания. Точно типът момчета, по които си падам. Как съм го пропуснала?!


„Целият в черно, загадъчен и груб, с устни, извити в предизвикателно бунтарска усмивка.“


Той е проницателен и бързо открива много от тайните на Лиса и Роуз, ала вместо да ги издаде или изнудва, той започва да се сприателява с моройската принцеса, докато приятелството им не ескалира в нещо много по-голямо. (повече подробности в следващата книга хихи)


Това, далеч не е всичко, което искам да кажа. Всъщност, бих могла да пиша цял ден за тази
поредица без да се изчерпам, но нека да оставя нещо и за следващите книги. Все пак не мога да издам всички детайли в един пост. Трябва да разберете някои неща от самостоятелния си прочит. А и поста вече стана прекалено дълъг.

Последното, което искам да кажа е за филма. Това нещо е пълна пародия във всички възможни аспекти. Сякаш режисьора е взел главната идея и е тръгнал по свой собствен път. А и в края му се разкриват много повече детайли, от колкото можеш да прочетеш във втората книга. Срамота. Така че, моля, не гледайте филма. Не си заслужава.

Ох, да не изпусна и обичайното. Официалният период на прочитане в Goodreads 10-21 ноември. Дадох ѝ 4 звезди.

П.п. сори, ако има грешки, но малко бързам. Надявам се този дълъг пост да ви е харесал и ще се радвам да чуя мнението ви относно книгата или героите^^

вторник, 22 ноември 2016 г.

„Reread“ или „как да завърша читателското си предизвикателство?“

   Краят на годината наближава, а аз все още нищо не съм направила. След два дни ще станат точно седем месеца от както започнах този блог. И за тези седем месеца съм прочела едва 11 книги от първоначално поставената ми цел - 50.

   Сега, малко повече от месец преди настъпването на новата година, се надявам да прочета поне половината от тази бройка, но как да го направя? Нямам собствен доход, а знаете как покрай Коледа всички спестявания мистериозно изчезват. Да не говорим, че съм планирала две неща, за които ми трябват пари (и които вероятно ще коментирам тук), така че не очаквам да получа нова книга до следващата година.

   И чудейки се какво да правя, гениалният ми мозък роди идея. Освен книгите, които започнах да чета онлайн, и които между другото са ми адска мъка, реших да изчета всичко налично в къщата (изненадващо, домашната „библиотека“ съдържа в пъти повече от 50 хд). Но в това число влизат и някои книги, които вече съм чела, но не съм коментирала поради простия факт, че тогава блога не съществуваше.

   Ревютата на тези нови стари книги ще са под наименованието „Reread:“, за да не се налага всеки път да обяснявам, че това съм го чела и преди.

   Да, това е една много скучна публикация, но наложителна, поне според мен. Но не се безпокойте, защото за първи път от създаването на блога имам повече подготвени публикации, от колкото мога да пусна. Така че, поне в следващите седмица-две ще съм редовна ^^


събота, 19 ноември 2016 г.

Момичето, което обичаше Том Гордън

– Стивън Кинг   

   Ура!
   След толкова много време най-накрая прочетох книга от литературното предизвикателство. Което прави...*барабани*... две книги. Да, да, знам. Ужасно е! Но какво да се прави. Такъв е живота.

   Момичето, което обичаше Том Гордън, не само е издадена през годината, в която съм се родила, но и е на същата дата. Какво съвпадение, че си харесах точно нея.

   За съжаление, книгата не се оказа толкова хубава, колкото очаквах.

   „Светът има зъби и може да те захапе с тях, когато си пожелае. Триша Макфарлдън откри това, когато беше на девет години. В десет часа през едно утро в началото на юни тя седеше на задната седалка на майчиния си „Доджер“-комби, облечена в синьото си горнище от бейзболния екип на „Ред сокс“, и си играеше с куклата си Мона. В десет и половина тя вече се бе изгубила в гората.“ 
 Историята разказва за малката Триша Макфарлънд, на девет години и по-висока за възрастта си (факт, който се повтори безброй пъти). Родителите ѝ са разведени и тя, заедно с по-големия си брат, Пийт, живеят при майка си. На един излет в гората, докато Пийт и майка му се карат (както правят постоянно), Триша се отдалечава от пътя, при което се губи в гората.
Историята проследява събитията през това нейно лутане из гората, препятствията, през който минава, страстта ѝ към мачовете на „Ред Сокс“ и по-специално Том Гордън и все по-реалните ѝ халюцинации, чак до самия край, където се случва каквото се случва.
   Това е първата книга на Стивън Кинг, която чета. Имах големи очаквания, защото съм слушала много за величието на „краля на ужасите“, ала книгата изобщо не оправдава славата му. И въпреки, че е психологически трилър, книгата изобщо не можа да ми повлияе (а психотата ме хващат по лесно от ужасите.) Много скучно и бавно развитие, ненужни подробности и моменти, които дори не разбрах как са свързани с цялата история. Едвам я прочетох. До последно очаквах нещо да се случи, особено след един определен момент, но уви, краят беше изключително слаб. Толкова съм разочарована, че дори не знам какво да кажа.
   Разбира се, всяко зло за добро, както са казали старите хора. Радвам се, че противоречих на себе си и я прочетох в електронен вариант. Така не се наложи да давам пари за книга, на която не съм се насладила. Не че и преди не съм го правила, но предишните ми погрешни избори поне са с красиви корици. Тук илюстраторът можеше да се постарае малко повече. Виждала съм и съм чела по-добри неща от тийн писателки.

   Официалният период на прочитане в Goodreads е 28 октомври - 18 ноември. Дадох ѝ една звезда, просто защото трябва да я оценя по някакъв начин. Пък и има някои хубави цитати.
   Няма да се откажа от Стивън Кинг, защото това вероятно е просто една лоша книга (което обяснява защо почти никой не е чувал за нея), но ще имам едно на ум следващия път.

сряда, 16 ноември 2016 г.

Избраникът

- Явор Цанев


 Много ми е забавно как почвам книга след книга след книга, но...   наистина ги чета... всичките.
   Добре де. Хванахте ме. Всяка книга си има своята история и сега дойде време на първия сборник на Явор Цанев.
   Честно казано, малко съм скептично настроена към българската литература и потърсих нещо негово, само защото един приятел ми го препоръча. И този сборник беше първото, което намерих в интернет. Да, да, знам че не обичам да чета така, ама какво да се направи. Беше 11 през нощта, а и да не забравяме, че съм по-бедна и от църковна мишка T_T

   Но, да преминем към книгата, или по-точно към разказите от нея. (btw корицата е много красива, поне на картинката, и нямам търпение един ден да я видя сред останалите красиви корици в домашната ми библиотечка)

   „Първият сборник на Явор Цанев, станал почти легенда в ъндърграунд средите на почитателите на фантастиката и хоръра, излязъл в далечната 1996-а година, отпразнува своята 20-годишнина с юбилейно издание.Разкази, които не избледняха във времето, а намираха все повече и повече читатели. Бяха определяни като диаболични, философски, фантастични, съвременни приказки, хорър и какво ли още не, а това само подсказва за многото им възможни прочити.
   Добре дошли в света на въображението, където граници няма или са там само за да бъдат прекрачвани“

 
   Този малък сборник съдържа в себе си 12 кратки истории, всяка сама за себе си. И въпреки, че сборникът е в хорър и фентъзи жанр, някои от историите са драматични, трагични или научно-фантастични. Което всъщност е добре, защото така се разкрива пълният потенциал на автора.

   За разлика от „Дим и огледала“, в „Избраникът“ нямаше история, която да не ми хареса (въпреки, че някои не бяха по вкуса ми, но това не ги прави по-малко добри.). Всички те са добре замислени, а стилът на автора е невероятен. Явор Цанев описва детайлите с невероятна, ненатрапчива подробност и умее да пресъздава усещането у читателите си. Изненадва със развитието на случките и оставя следа на едно подповърхностно ниво.

   Смятах да коментирам разказите поотделно, но така само ще ви разваля удоволствието от четенето. Прочетете я, заслужава си! (и не отнема много време)

   Официалният период на прочитане в Goodreads е от 11 до 16 ноември, но за да бъда честна, прочетох първия разказ на 11-ти и прочетох останалите днес (16.11). Ако знаех, че мога да ги прочета за ден, нямаше да се занимавам с другите си четива, но нищо. Здраве да е. Дадох ѝ пет звезди, защото наистина ги заслужава.

петък, 4 ноември 2016 г.

Преглед към Октомври

ANIME
(този месец беше доста беден от към аниме)


Zetsuen no Tempest
Episodes: 24 
Genres: Action, Drama, Fantasy, Magic, Mistery, Psychological, Shounen
Duration: 24 min per ep.
Rating: Teens 13 or older
Мнение: Гледайки анимето, си изградих няколко различни мнения, което доказва, че никога нищо не е окончателно до самия край.
Историята е доста интересна и заплетена. Не очаквах нещата да се развият така, въпреки, че подозирах Айка, но ще си мълча.
Това е едно от малкото анимета, в които романса не е толкова силно замесен и можеш да се насладиш на самата развръзка.
Беше интересно също това, че анимето се върти около Шекспир и произведенията му. Научих за "Бурята". Произведение, което бих се радвала да изучаваме в училище, но уви, не аз избирам програмата.
Както и да е. Препоръчвам ви го, ако търсите нещо, с което да разпуснете и да не е пълно с романтика.







BOOKS
(ще гледам да не падам под две книги, но ще се опитам да се постарая повече)

РЕВЮ                                                                                                                                            РЕВЮ

MOVIES
(съжалявам, че нямат корици, нещо се бъгна и не мога да ги наглася Т.Т)

Sausage Party(2016)
Времетраене: 1h 29min
Жанр: Animation, Adventure, Comedy 
Оценка в IMDb: 6,7
Моята оценка: 9 
Резюме: A sausage strives to discover the truth about his existence.
Мнение: Това е един от малкото филми, на които се засмях още в първата минута. През цялото време залата бе изпълнена със смях и разни подвиквания.
      Главните герои тук са храните, които имат ужасно държание и мечта - да бъдат купени от боговете. Фимлчето е пълно с расистки хумор, сексуални намеци и какво ли още не, поради което не се препоръчва за деца. Всъщност, не бих го препоръчала на много хора, защото особено последната сцена ме травматизира. Цялото това.............. беше излишно. Но все пак си заслужава оценката.
      Гледайте го, ако имате смелостта, и ми кажете мнението си. Ако не друго, то гарантирам ви смях от сърце. 


Miss Peregrine's Home For Peculiar Children(2016)
Времетраене: 2h 7min
Жанр: Adventure, Drama, Family 
Оценка в IMDb: 7,1
Моята оценка: 7
Резюме: When Jacob discovers clues to a mystery that stretches across time, he finds Miss Peregrine's Home for Peculiar Children. But the danger deepens after he gets to know the residents and learns about their special powers.
Мнение: За толкова бюджетен филм съм малко разочарована. Твърде много грешки във фоновете и детайлите. „Това са подробности“ ще кажат някои, но точно подробностите изграждат цялостната визия на филма. Ужасен stop motions. Можеха да го направят хиляди пъти по-добре.
      Но като цяло става. Беше интересно, с хубава история, която има много потенциал, ако бъде развита както трябва.
      И най-хубавото - Слендииии! Добре де, тези лоши създания се казват Сенки (Hollows), но много приличат на Слендерман (въпреки че има огромни разлики, които няма да коментирам тук) и за това ги кръстихме така. Хихи.
       Препоръчвам го на всеки, който си пада по жанра и няма навика да се заглежда в детайлите.



Lights Out(2016)
Времетраене: 1h 21min
Жанр: Horror, Thriller
Оценка в IMDb: 6,5
Моята оценка: 4
Резюме: When her little brother, Martin, experiences the same events that once tested her sanity, Rebecca works to unlock the truth behind the terror, which brings her face to face with an entity that has an attachment to their mother, Sophie.
Мнение: много забавен филм с много глупави герои. През повечето време бях „TF?? Защо не...“ и не само аз. Заедно с една трета от залата (очевидно хора, които разбират от ужаси) постоянно коментирахме грешките, пропуските, глупавото държание на героите и всичко останало, което би си заслужавало коментара.
      Имаше един момент, в който цялата зала започна да ръкопляска (сцената с колата), което всъщност доведе до революция във филмите на ужасите. Сравнително добре изглеждащия мъжки герой не умря (Брет не стана на филийки) и даже.... няма да ви кажа :Р
       Моята оценка е 4, защото идеята има потенциал, но самият сценарии не струваше. Ефектите, действията и т.н. Но от друга страна имаше jumpscare-ове, които не очаквах и ме изненадаха приятно.
      И все пак, ако се плашите лесно, и обръщате внимание на детайлите, това не е филма за вас.

Curse of Chucky(2013)
Времетраене: 1h 37min
Жанр: Horror, Thriller 
Оценка в IMDb: 5,6
Моята оценка: 1
Резюме: After her mother's mysterious death, Nica begins to suspect that the talking, red-haired doll her visiting niece has been playing with may be the key to recent bloodshed and chaos.
Мнение: Най-накрая го гледах и... това ли е?! Тази глупост?! Не очаквах такова нещо.     Филмите за Чъки имат такава слава, но ако всички са като първия, то не си заслужават гледането изобщо. Това са два часа от живота, които никога няма да си върна.Идеята е ок. Би станало интересно, но развитието на действието е ужасно, бързо и скучно. Всичко се случи в рамките на една нощ, а можеше да се развие по-дълготрайно и да стане нещо интересно.
      Много съм разочарована от този филм.

Boogeyman(2005)
Времетраене: 1h 29min
Жанр: Drama. Horror, Mystery
Оценка в IMDb: 4,1
Моята оценка: 1
Резюме: A young man tries to deal with the childhood terror that has affected his life.
Мнение: Още един „класически ужас“, който гледах и честно казано не ми хареса. Идеята, разработката. Всичко куцаше. Единствените моменти, в които филма успя да ме стресне, бяха когато си правех закуската и не гледах в екрана. Силният звук изведнъж ме стресна (може би защото бях със слушалки на макс), което доказва, че филмите на ужасите са нищо без звуковите ефекти. Освен това разбрах колко гадно е качеството на филма едва когато случайно си увеличих яркостта на телефона. Вече ще гледам филмите само на 1% ХДД Любимият ми момент беше в началото. Когато бащата каза „Само ние сме“ или нещо от сорта и Бугимен го дръпна в килера. Смях се с глас.
      Boogeyman. Boo-gay-man. Как да стреснеш хомофоб? Boo! Gay man! Не знам защо ме забавлява толкова много.