четвъртък, 21 септември 2017 г.

Ревю: Отвъд стената на съня

english ver.

- Х.Ф.Лъвкрафт
(обем: 333стр. )




Здравейте, книжни душици!

Този път нямам оправдание за неактивността си до сега. Прекарах много време в гледане (отново) на True Blood и излизах с приятели, защото училището започва, това е последната ми година и всички знаем какво означава това. Добрата новина е, че когато съм на училище някак си имам повече време да чета 😂


Лъвкрафт има славата на майстор на ужаса, оставил отпечатък върху много автори след себе си (като Нийл Геймън и Стивън Кинг, които не ме впечатлиха особено след първата си среща с тях). Но освен това работи и с фантастика, която не е сред любимите ми жанрове и до някъде обяснява защо тази книга не ми допада.




Мислех да започна да разглеждам разказите един по един, но осъзнах, че това си е пълна загуба на време, тъй като казвам почти едно и също за всички.

Книгата съдържа 16 разказа, от който 5 ми допаднаха - Отвъд стената на съня, Котките на Ултар, Артрт Джърмин, В криптата и Неназовимото.

Съновидения във вещерския дом имаше потенциал, но го намирам за твърде подробно и разточително, само за да се стигне до този край. Според мен можеше да бъде малко по-кратко и стегнато и щеше да е перфектно.


Има много неща, които не ми харесват в Лъвкрафт. Текстовете му са ужасно дълги и пълни с информация. Дати, имена, събития... всичко се случва бавно и честно казано, краят не си заслужава. Някои от идеите му са хубави. Например, В криптата е може би любимия ми разказ, просто защото няма толкова много подробности и се чете лесно. Краят е неочакван (не предвидих, че гробаря е постъпил по този наин) и човек може да усети онази малка тръпка, която би трябвало тези книги да ти докарват. Но през по-голямата част от времето четях книгата с нежелание, беше мъчително, трудно, бавно и скучно. Историите не можаха да ме накарат да чета в напрежение, да се оглеждам в мрака или да сънувам кошмари. Повечето от идеите му са хубави, както казах, но краят е абсурден и нелеп. Тук няма как да се сдържа и ще отбележа, че в Краят на човечеството, последният човек умря, падайки в кладенец. Да, разказа може би има нещо общо с реалното бъдеще на човечеството, но това не променя нелепия край. В няколко други истории се оказва, че няма нищо страшно, нереално или паранормално. Просто старото, добро, логично обяснение.



Лъвкрафт може да е велик и не искам да обиждам никой, който го чете и харесва. Това си е само мое мнение. Той не е автор за мен. Не съжалявам, че прочетох книгата, защото от всяка книга може да се научи нещо, и даже бих прочела някоя друга (Некрономикон например), но впечатленията ми до тук не са добри.

Извинявам се адски много на издателство Ибис, че се забавих толкова много с прочита и ревюто на книгата.

вторник, 5 септември 2017 г.

Интервю с Майк Ръсел

Здравейте, книжни душици!

Днес съм тук с нещо различно и ново, а именно - ИНТЕРВЮ!

За мен това си е постижение, защото въпреки че не е взето лично и нямаш възможността да опознаеш човека докато разговаряте, все пак е отделено време, за да се направи.

След като прочетох Nothing is strange, не знам защо, но реших да опитам и да пиша на автора за интервю. Майк с удоволствие се съгласи.

Но преди да започнем, знам че в днешно време повечето хора разбират английския език(особено в книжното общество), но не изключвам възможността някой да не го разбира или да има трудности. За това по-долу ще видите интервюто в преведения му вариант, а ако отворите - ТОЗИ ЛИНК - ще видите оригинала, което е препоръчително, тъй като не съм най-добрия преводач в света.

1. Страстта към писането идва със страстта към четенето. Как и кога откри магията на книгите?


Като дете обичах да чета. Обичах Д-р Сеус и Роалд Дал. След това започнах да харесвам Харбърт Уелс, после Филип К. Дик и Анджела Картър, после Франц Кафка и Бруно Шулц. Всички те са автори, които изследват мистериите на живота и се наслаждават на странното.

"Магия" е хубава дума. Радвам се, ако си почувствала, че има магия в книгите ми. Разказите могат да бъдат наистина магически, наистина трансформиращи/променящи. Съвременната кулъура изглежда е забравила това, като някой, който се е отказал от възможността животът му да се е подобрил и който се е установил за по-малко, отколкото желае. В www.strangebooks.com  казваме: "Желаем на нашите читатели възможно най-висок резултат от тяхното четене. Вярваме, че историите имат потенциала да променят живота. Нека не ограничаваме силата на историята; нека четем с очакване за възможно най-висок резултат и да позволим на всяка история да работи с магията си." www.strangebooks.com е наш принос към ре-магилизирането на света. (Да, измислих си тази дума)
(re-magicalising, а аз си измислих превода)

2. Кога разбра, че писането е твоето нещо?

Когато бях тийнейджър, бях учуден и облекчен да открия, че в книгите има (написани) неща, за които никой никога не е говорил. Ето защо смятах, че книгите са моя дом. Открих, мога да изследвам живота чрез писането с повече честност и свобода, отколкото по друг начин. Години по-късно започнах да представям моите истории в клубове и барове и щастливо бях канен да го правя повече. Това ми показа, че има публика за моето творчесто. Историите в "Nothing is strange" са били представяни много пъти и са внимателно усъвършенствани през годините. 

3. Когато започна да пишеш Nothing is strange, знаеше ли, че ще я видиш публикувана? Коя е любимата ти история в книгата? 

www.strangebooks.com е инди издателство (Indie publisher), което създадох заедно с Джей Снелинг с цел разпространяване на моите книги. "Nothing is strange" е първата книга, която публикувахме. Понастоящем имаме още две издадени книги: Strange Medicine (странни и прекрасни истории за всичко, което те притеснява) и Strungballs (сюреалистична фентъзи новела). Предстоят ни още много книги. Ако посетите www.strangebooks.com и натиснете бутона ‘follow’, ще бъдете уведомени когато нова книга е публикувана. 

Трудно е да избираш между творбите си, за това всички истории в "Nothing is strange" са ми любими.



4. Какво е чувството да държиш собствената си книга в ръцете си?
Прави ме щастлив. Да видя, че някой я чете, ме прави още по-щастлив. Докато книгата бъде прочетена, тя е просто нещо. Четенето на книгата я прави повече от нещо; тогава се случва магията. (на ае звучи по-яко Т.Т)

5. Кое е най-трудното в процеса на публикуване? Каква е най-неетичната практика в издателската индустрия?

Винаги съм го правил самостоятелно. Преди години правих ръчно подвързани книги и ги продавах. Първо ги шиех, след това слагах плат и накрая твърда корица. Отнемаше векове да се направят. В днешно време е много по-лесно да се направи книга. Творческата свобода е прекрасно, ценно и важно нещо. Трябва да имаш тази свобода, за да можеш да създаваш нещо, което е уникално и има цялостност. Инди преси като www.strangebooks.com се увеличават и за мен това е прекрасно нещо.

6. Пишеш и после редактираш или едновременно? Писането те зарежда или изморява?

За мен писането е процес, който е активен и пасивен. Трябва да бъдеш пасивен и първоначално възприемчив, за да получиш вдъхновение, след това активно да донесеш това вдъхновение в света. Да реагираш на собствената си непосредствена реакция наd това, което си написал, също е важно. Редактирам много, за да създам истории, които са много кратки, без нищо ненужно. Надявам се, че това им дава интензивност и сила. 

Ако вярваш в това, което правиш, тогава имаш нужната енергия да продължиш и да си свършиш работата. Вдъхновението отново е замесено: когато си вдъхновен да създадеш нещо, можеш да имаш пълна вяра в него, защото източникът на това вдъхновение е загадка за теб толкова, колкото е и за всички останали.

7. Губил ли си някога нещо поради проблеми с интернет или компютъра? Как се справяш с това?


За щастие, не стм. Научих, че вдъхновението трябва да бъде написано веднага, иначе може да се загуби, като забравен сън. Загубата на идея може да бъде много болезнено, тъй като е безвъзвратно, докато писането може да бъде възстановено от оригиналната идея.

8. Вярваш ли в писателския застой?

Сигурен съм, че се случва, въпреки че не съм се сблъсквал с него. Въпреки това  не го виждам като проблем. Ако не си вдъхновен да пишеш, тогава вероятно не трябва да го правиш. 

9. Каква е мотивацията ти да продължиш, когато всичко изглежда тръдно?

Магията на създаването е мистериозен процес и абсолютна радост. Дори и да си в ситуация, където никой не се интересува от това какво правиш, все пак си заслужава да го правиш, тъй като може да бъде лично променящо.

10. Какви са обичайните капани за амбициозни автори? Голямото его помага или вреди на писателие?

Трудно е да отговоря на този въпрос, тъй като не знам много амбициозни писатели, но подозирам, че бързането е често срещан проблем, резултат от желанието да се напише книга. Това желание е чисто его и следователно - безполезно. Желанието да видиш името си на корица на книга е като да искаш да видиш името си на надгробен камък. За мен книгата означава край. Важно е как книгата може да повлиае на човек, а не самата книга. Книгите ще изгният; магията не. (The books will rot; the magic will not.)

11. Какъв съвет ще дадеш на младите писатели?

Съветът, който ще дам е да се наслаждават на процеса и да бъдат верни на себе си.

Благодаря за отделеното време!

Благодаря за интереса ти към моите книги. Всичко най-добро,
Майк Ръсел


Да, използвах старите снимки, защото нямам идеи за нови.



събота, 2 септември 2017 г.

Преглед към Август

Здравейте, книжни душици!
Перфектната петък вечер 😉

За някои от вас това е края на лятото и това е ужасно. Край на безкрайно дългите топли дни на веселба и почивка. Е, за мен това е супер, защото означава край на жегите и безделието. Време е да се залавяме за работа!

Есента вече е близо, усеща се във въздуха, а за много от нас това означава и началото на поредната учебна година. Това е последната ми година в гимназията, но и аз не знам какво да очаквам. Предполагам, скоро ще разберем. Сега е време да погледнем назад във времето.

Всъщност, този пост трябваше да бъде написан и публикуван преди два дни, но предпочетох да се възползвам от възможността да дочета втората книга за месеца, а вчера просто не можах да го направя.

1. Отвъд стената на съня - ★☆☆☆☆ - ще се постарая да напиша ревюто скоро.
   Това е книга, която много хора хвалят и харесват, но на мен изобщо не ми допадна.

2. Хари Потър и Огнения бокал - ★★★★☆ - ревю скоро
   Тук няма какво толкова да се каже, освен че книгата ми отне повече време, от колкото бих искала.



За сметка на книгите, този месец постигнах някои хубави работи в
личен план. Работя върху бъдещето си, спечелих още една книга и дори успях да взема интервю от автор, което съвсем скоро ще публикувам.

Една от причините да не чета толкова много е Boys Over Flowers. Това е корейска драма от 25 епизода, всеки от тях по час. Една приятелка реши да ми го покаже, защото се води нещо като класиката на к-драмите и аз реших, че ще прекарам всяка свободна минута гледайки го. Часовете будуване пред компютъра си заслужаваха.

K-drama n noodles ♥

И накрая, този месец снимките ми са с нищожното количество от 196. Малко съм разочарована от себе си, но хей! Идва есента, сезонът на красивите часове и се надявам да успея за заснема красотата на умиращата природа.














Да не забравяме и Game of Thrones










понеделник, 28 август 2017 г.

Ревю: Ангел с часовников механизъм



Здравейте, книжни душици!

Може да се каже, че с тази книга имаме история. Като за начало, никога не съм харесвала Реликвите на смъртните. Може би защото книгите бързо нашумяха и всички ги хвалеха, но аз нямах намерението дори да се докосна до тях. Преди повече от две години си закупих тази книга. Не помня защо, но очевидно тогава неопитният читател в мен не е забелязал, че книгата има нещо общо с Реликвите, нито че са от една и съща авторка! (звучи невероятно, нали? *сарказъм*)

Както и да е. Тогава започнах да чета книгата и не ми допадна. Не можах да вляза в историята и естествено, зарязах книгата на хиляди километри от тук и да си призная, не ми липсваше особено. И дори след като си я получих обратно (преди поне 4 месеца), пак не изразих голям интерес.


КОЛКО СЪМ ГЛУПАВА!

Добре, че беше книжния маратон, че да разбера - ОБОЖАВАМ ТАЗИ КИНГА!

Добре, добре, да се придържаме към темата.



НОВА ЗАВЛАДЯВАЩА ИСТОРИЯ ЗА ЛОВЦИТЕ
НА СЕНКИ, НО НЕ В СЪВРЕМЕНЕН НЮ ЙОРК,
А В ПОТАЙНИЯ СВЯТ НА ВИКТОРИАНСКА АНГЛИЯ

Магията е опасна.... но любовта може да бъде още по-опасна.
Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Над нея се надига зловещата сянка на загадъчен мъж, наричан Магистъра, а тя е неговият ключ към световно господство. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки - смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада...

Действието в АДСКИ УСТРОЙСТВА предшества събитията от РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ


Като за начало, допада ми това, че в началото на всяка глава има някакъв цитат, в който има препратка към съдържанието на дадената глава (или поне аз откривам такава). 

Една от причините да харесвам тази книга, е атмосферата. Викторианска Англия, в дебрите на мрачния Лондон. Времето, в което се развива действието е толкова далечно и непознато от нашето, но Касандра Клеър с лекота успява на ни предразположи и пристрасти към онова време (жалко, че докато я четях тук беше отвратително горещо). 

Може да звучи малко преувеличено, но харесвам всичко в книгата. Самата идея за ловците на сенки, долноземците, демоните и всичко останало ми допада. Законите, начина на живот, дори самото разпределение на различните видове/раси. Не мога да обясня защо, но началото ми бе някак скучно, но с развиването на историята, сюжета все повече ми харесваше. Всички обрати и начина, по който всичко бе замислено. Признавам си - това за Магистъра не го очаквах. 

Отделен въпрос са героите. Разбира се, имаме различни герои с различни истории, замислени по добър начин. През цялото време исках да науча повече и повече за всеки един герой, с който се срещах. От главните до най-малките и незначителните. Но бих искала да споделя мнението си за някои от героите. 

Тереза -  винаги се радвам на героини, които се наслаждават на книгите, но като любител на саркастичните kick-ass героини, храктерът ѝ малко не ми понася. И въпреки всичко пак я шипвам с Джем. (давайте, кажете ми го в лицето, знам, че шипът ми няма да го бъде Т.Т)



Уил - характерът му е ужасен, поне аз не го харесвам. Естествено, че има някаква причина да се държи така, нещо дълбоко заровено в миналото му, но това не оправдава държанието му напълно. Въпреки това, понякога може да говори смислени неща.


Джем - ах, Джем. Тук вече може да се каже, че имам любимец. Джем е от героите, в които е трудно да не се влюбиш. Истински и верен приятел до край, отдаден на живота на ловец, държи се мило с дамите, истински джентълмен. Необикновеният му вид, произхода му и историята допълват хубавите му качества, които пораждат интереса.

Какъвто и да си физически - каза той, момиче, момче, силна, слаба, болна или здрава... всичко това няма значение. Важно е това, което е в сърцето ти. 


Да обичаш е също толкова велико нещо, колкото и да бъдеш обичан. Любовта никога не може да бъде похабена.  
 
Добре де, стига толкова цитати.

Харесвам стила на Касандра. Поддържа интереса и държи в напрежение без да натоварва читателя. Книгата върви бързо и леко, оставяйки те с желание за още.

А кой е вашия любим герой от поредицата (или от другите поредици)?