четвъртък, 16 ноември 2017 г.

Ревю: Греховни нощи

Здравейте, книжни душици!

Днес ще си говорим за една книга, която (естествено, прочетох преди доста време) спечелих от giveaway. Когато избрах да участвам, реално не се замислих за самата книга. Защо избирам нея и т.н. По заглавието и корицата предположих, че може и да ми допадне. Резюме не съм чела, както винаги.

Е, оказах се в грешка.

Тя е бунтарка по природа, а той е обрекъл себе си в името на другите. Тя е бледа северна красавица, а той е изваян от абанос южен бог. Разделят ги религия, традиции, богатство и разстояния. И тонове предразсъдъци и омраза. Но пътеките на любовта неизменно намират правилния път независимо от жертвите, годините и изпитанията. Само трябва да се вслушаш в сърцето си и да му се довериш…

Този роман сгрява душата и възражда надеждата, че любовта е способна да преодолее всичко и да надживее времето и пространството. Сюжетът е талантлива вариация на вечните мотиви за всеопрощението и страстта.
 

Признавам, че резюмето също звучи добре, но книгите не винаги са това, което очакваме да бъдат. Като идея, историята е добра, има потенциала да бъде нещо хубаво, интересно, вълнуващо. Но всичко се случи прекалено бързо. Развитието се побира на скромните 189 страници и през цялото време имах чувството, че просто слушам исторя, която някой ми разказва.

Стилът на авторката изобщо не ми допада. Може би защото съм свикнала с по-тежък и оплетен стил и начинът, по който е написана тази книга е твърде семпъл и скромен. Някакси ми напомня на фикшъните, които се пишат. Е, не най-лошите. Средната класа, бих казала. Но това е без значение. 

Като цяло книгата не ми допадна. Прочетох я изключително бързо, защото дори и да не ти е интересна, тя просто си върви леко. Не бих я препоръчала на по-голямата част от хората, които познавам, но ако си падате изцяло по любовните романи и драмите, и търсите авантюри с арабския свят, това е книгата за вас. 

неделя, 5 ноември 2017 г.

24 hour readathon experience


Здравейте, книжни душици!

Между 2-ри и 3-ти ноември се проведе 24-часов маратон за четене. С една приятелка си го организирахме, въпреки че не знам още кой участва.

Обикновено не съм добра в тези неща, но този път реших да опитам. Разбира се, няма да съм аз ако не закъснея, но си имам добро оправдание. Не ми стигна времето да пиша за нано и трябваше да подготвя минала публикация и да. Сякаш по традиция, и тази публикация идва ден по-късно. Но нека не се занимаваме с подробностите.


Първата книга, която прочетох беше Любовна лирика от Дамян П. Дамянов. Както сами се досещате, не беше особено трудно да се прочете, но това не я прави по-малко важна. Освен това харесах доста неща, което си е истинско постижение, имайки предвид неразбирателството ми с любовната лирика.

След това преминах на Дневниците на вампира: Тъмното обединение. Избрах тази книга поради няклко причини 1) Ако случайно пропусна нещо или ми се спи до такава степен, няма да е фатално. Вече съм я чела. 2) От опит знам, че поне първите четири книги от поредицата се четат за няколко часа. Няма да е първия път, в който ще го направя. 3) Скоро не бях
препрочитала никаква книга, малко позабравих този вторичен списък. И както и предположих, бързо бързо успях да се справя и с тази книга, прочитайки малка част от нея и довършвайки я след като се събудих.

Накрая подхванах третия и последен избор Хари Потър и Ордена на феникса. Осъзнавам, че това е огромна книга и дори да чета по страница за минута, пак нямаше да я свърша за останалите часове. Но за да бъдем честни, това не ми беше цел. Просто исках да я започна. Предполагам, че в последствие ми омръзна да чета,
започнах да се разсейвам и похабих доста часове в правене на нищо. Можеше да прочета поне оче 150-200 страници за това време, но и стоте, които успях да прочета, ме устройват.

Крайният резултат е: 412 страници за нещо от сорта на 14-15 часа, което си е уау, ако си мен.

Преди време си бях направила разделител, на който пише "Why can't I read all day every day?" и мисля, че благодарение на този маратон разбрах защо. Четенето е изморително. Адски изморително. Да го правиш всеки ден в нормални количества е ок, но да уплатняваш всяка предполагам като всяко друго хоби и всяко нещо в живота като цяло). Не че това ще ме спре да си уплатнявам голяма част от времето с книги, но да.
свободна минута с четене е изморително (

А вие участвали ли сте в подобни неща? Какви са вашите постижения?

сряда, 1 ноември 2017 г.

Предглед към Октомври



Здравейте, книжни душици!

Мога да кажа, че този месец беше един от най-натоварените и продуктивните, които съм имала.

Училището е мъчение. 
В училище караме практика през седмица, за което след това трябва да пишем и да бъде оценено; подготвяме мениджърски проекти, които също се оценяват и имаме един куп домашни и уроци и тестове. Да не говорим, че поне два пъти бях болна и ми се наложи няколко вечери да стоя с часове и да преписвам планове. (11 часа преписване не е полезно, не го правете деца!). Но от друга страна се справям сравнително добре (по-добре от миналата година) и това ме радва.

Доста време се чудих дали да участвам в NaNoWriMo и до последно не исках, но накрая се реших да го направя. Няма какво да изгубя. Пък и още преди да започна да се чудя се бях решила да си създам писателски навик, та от началото на месеца започнах да пиша редовно (някакси го вмъквам в учебните часове без да пропускам материал) и до сега съм написала 13 550+ думи. По-късно, когато имам батерия, ще си снимам графика и ще го кача в страничката, ей така, да си се хваля.


Какво пишеш? Ми не е за училище XD


И като говорим за хвалене, няма как да пропусна да го спомена – ВЗЕХ СИ ИЗПИТА ПО КОРМУВАНЕ! Да, това нещо представляваше голям ад за мен през последните месец и половина-два, но накрая си го взех и съвсем скоро ще имам книжка. Йей!

Този месец успях да направя сумер много снимки. Над 450, въпреки че тук са показани една мизерна част от тях.

Но нека преминем към най-важната част за този пост. Книгите, които прочетох през Октомври.



1. Греховни нощи - ★☆☆☆☆

Започнах месеца с тази книга, от която изобщо не съм очарована.

2. Господ слиза в Атина - ★☆☆☆☆

Не ме разочарова, защото като цяло не очаквах нищо.

3. Пожарникара - ★★★★★

В ревюто ще разберете колко време се борих с тази книга, но най-накрая с гордост мога да кажа - Прочетох я!


4. Сянката - ★★★★★

Много ме мъчат тези пусти електронни книги, но и за миг не съжалявам, че прочетох тази.


Да, успях да прочета цели четири книги и съм удивена от себе си, особено като се има в предвид, че почти не съм чела у нас.
Мултитаскинг в училище.

It's autumn. It's cold ❤






It was ChimChim's birthday ❤
Всъщност много харесвам как се получи тази снимка. 

Тази ми е от любимите. 



It's imperfect but so are we. 


неделя, 29 октомври 2017 г.

Ревю: За писането: Мемоари на занаята

Първата книга, снимана на новата ми стена ^^
- Стивън Кинг
(256стр)

Здравейте, книжни душици!

Някои от вас вероятно знаят, че не бях очарована от Момичето, което обичаше Том Гордън и когато се реших, че ще дам втори шанс на Краля да оправдае славата си, определено не предполагах, че ще бъде с тази книга. Като цяло бях планирала да прочета Мемоари на занаята по-късно, когато вече съм по-започната с творчеството на Кинг, но една приятелка просто ми ми я даде в ръцете и каза "прочети я". Какво да се прави, не мога да споря с приятели. (чувствам се длъжна да спомена, че обожавам корицата)

Книгата има две части.

Първата част е историята на самия Стивън Кинг. Неговата автобиография. В началото смятах, че това ще е най-скучната част, защото мразя да чета нечия биография (благодаря часове по литература), но всъщност това се оказа по интересно от същинската част. Животът на Стивън е тежък и изпълнен с препятствия. Някои неща са до толкова абсурдни, че чак се засмиваш. (признайте си, всички се смеем на лошите моменти в живота си). Просто, горкия човек. Но евала, че все пак се е справил с всичко и е успял. Не се е отказал, независимо, че кукичката с откъзи е продължавала да расте с годините. Накрая всичко се е наредило. Ура!


Втората част от книгата е за да "ни научи как да пишем". Т.е. Кинг представя гледната си точка, съветите и уроците от собствения си опит, което може да се окаже много полезно за един начинаещ писател. (не че съм про или нещо от сорта) Но за мен книгата ми послужи повече, за да разбера гледната му точка и стила му на писане, от колкото да науча нещо за самото писане. Всички неща, които ми се сториха полезни вече ги знам, а за останалите не съм на същото мнение.



Като цяло, ако се занимаваш с писане е добре да прочетеш тази книга. Независимо дали харесваш Стивън Кинг или не, книгата си е книга и винаги можеш да научиш нещо. Ако не можеш да се научиш как да правиш нещата, то ще се научиш как да не ги правиш.


понеделник, 23 октомври 2017 г.

Ревю: Хари Потър и Огненият бокал

Поредицата ХАРИ ПОТЪР от Д.К.Роулинг

Книга четвърта - ХАРИ ПОТЪР И ОГНЕНИЯТ БОКАЛ

Страници - 600



Здравейте, книжни душици!

Тази книга съм я прочела в края на септември. Защо написах ревюто чак сега? Ами да кажем, че на пръв поглед в училище е скучно и обикновено, но всъщност е доста натоварващо и изморяващо. Малкото свободно време между часовете използвам, за да чета. А откраднатото време в часовете - за да пиша. И до момента, в който се прибера, съм тотално изморена. Има дни в които седя до един през ноща, вършейки училищни работи, но има дни, в които просто си почивам. Но сега е време да преминем към малкото ревю, което е просто изказване на мнение, защото малко са тези, които не са чували за Хари Потър (за чели и гледали няма да коментирам)

Обичам Огнения бокал, защото е книга, в която се появяват повече елементи и научаваме малко повече за света на магьосниците. Винаги ми е бил интересен начинът, по който реагират на всичко, свързано с мъгълите, особено що се отнася до облекло и стил на обличане.

„Обичам здравословният вятър да полъхва интимните ми части, много благодаря.“
Мачът по куидич е перфектната възможност да наблюдаваме героте извън учебната (и заплашваща със смъртна опасност) среда. Талисманите шоуто им преди началото на играта са едно страхотно допълнение. Да не забравяме, че говорим за българите!

„Че както тези българи се опитват да се доберат до най-хубавите места.“

Даа... типично българска постъпка, но и човешка. Все пак, всеки иска най-хубавото. 

Благодарение Тримагичния турнр научаваме малко за другите училища в света. Честно казано, преди четвъртата книга (или филм, не знам на кое съм попаднала първо) си мислех, че Хогуортс е единственото училище в света. Е, не точно мислех, но не съм се замисляла за възможността да има и други подобни училища. 


Разбира се, със всяка следваща книга нещата стават все по-сериозни и този път Хари се изправя срещу Волдемор благодарение на трите изпитания. Малко ми е гадно, че лабиринта не е толкова добре направен във филма, колкото е в книгата. Можеше да добавяр поне свинкса, но не. Нека да имаме десет минути безцелно тичане. Както и да е. 

Стилът на авторката се подобрява, съдбата на героите става все по-тежка и въпреки че във филма смъртта на Седрик ми остана безразлична (благодарение на актьора), в книгата си е гадно когато някой умре. Даже сега се замислям, дали Седрик слага началото на високата смъртност в книгите? Май да. 

Освен това тук започва да се намесва порастването и любовния интерес. 

“Хари се изуми колко много ученички има в Хогуортс – до сега той никога не ги бе забелязвал.“

Отбелязала съм си няколко места, на които започва да се забелязва историята на Рон и Хърмаяни и е толкова сладко когато знаеш какво следва и просто търсиш знаците.

О, щях да забравя. Най-вероятно в ревюто на третата книга съм забравила да спомена (а ако не съм, сега ще ви ги припомня), че Лупин е любимият ми учител, заради всички създания, с които ги запозна и това, че научи Хари на заклинанието за покровител. Но и Мууди не му отстъпва. Макар и смъртожаден под прикритие, той всъщност ги научи на нещо. Не знам що за смъртожаден ще учи учениците на Дъмбълдор да се противопоставят на проклятията, но добре. Няма да споря с книгата.

Като говорим за Турнира, вие бихте ли проявили смелостта да се запишете? Аз май не бих го направила. Обичам драконите, но тези езеряни ми се струват малко страшнички. 

неделя, 15 октомври 2017 г.

The Sick Book Tag

Здравейте, книжни душици!
Харесах си този таг преди толкова време, че вече не помня от къде и вероятно почти всеки го е правил. Сега ми се отвори възможност да го направя и този път не смятам да я пропусна.


1.Диабет- сладка книга, наистина сладка.

 Ако говорим за аниме, филми, манга, фикшъни или каквото и да е било друго, което съм гледала или чела – it's easy. Но за книга, тук ще се спра на Неочаквано едно лято, поради простата причина, че избягвам сериозните сладникави четива.



2.Едра шарка- книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш.

 Тук попадат доста книги. Въпреки че обикновено харесвам книгите, които си избирам, понякога се случват грешки. Aaru, Момичето, което обичаше Том Гордън и Греховни нощи са няколко хубави примера за книги, които повече няма да прочета.




3.Грип- книга, която се разпространява като вирус.

 Двор от бодли и рози. Не съм много на ти с новите и популярни книги, но тази поредица бързо започна да се разпространява и все повече и повече хора да я четат. Но пък аз не останах очарована от бързия поглед, който ѝ хвърлих.


4.Цикъл- книга, която четеш всеки месец, година или просто често.

 Хари Потър. Това е поредица, която чета редовно. Майка ми ми я е чела поне четири пъти докато съм била малка, през 2014-та я прочетох самостоятелно за първи път и в края на 2016-та я започнах на ново (до тук са прочетени четири.)




5.Безсъние- книга, която те е държала будна цяла нощ.

  Последната книга, за която се сещам е Ангел с часовников механизъм.




6.Амнезия- книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление.


  Понякога дори и лошите книги оставят отпечатък, но Посвещаването (кн. 1 от поредицата тайния кръг) не е от тях. Понякога дори забравям, че съм я чела.

7.Астма- книга, която те остави без дъх.

 Тук определено ще спомена Nothing is strange, без да обяснявам защо.





8.Недохранване -книга, която не дава храна за размисъл.

 И тук лошите книги понякога ти дават добра храна за размисъл. Но пък Откраднато сърце е сред тези, в които може би трябва да си кух, за да я харесаш. (нищо лично)


9.Travel sickness -книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството.

  Ами това го прави почти всяка книга, но смятам, че е подходящо да спомена Нивганощ, защото е книга с невероятно много подробности за света, в който се развива. Така е изградена, че наистина те отнася през времето и пространството, позволявайки ти да изживееш приключението заедно с Мия.


Е, това беше от мен за днес. Надявам се утре да съм си добре и да не пропускам повече учебни дни, а на вас ви пожелавам приятна седмица.


неделя, 8 октомври 2017 г.

Ревю: Aaru


Здравейте, книжни душици!

Днес се завръщам с ревюто на една книга, която малко или много ме разочарова. Aaru ми беше пратена от нейния автор преди около месец. И въпреки че е в ел.вариант (който не предпочитам) реших да прочета книгата. И този път, забележете, не е заради корицата, която прилича на нещо, излязло от лош фенфикшън, а заради резюмето. То е малко дълго и нямам намерението да го превеждам, така че ако се интересувате можете да го погледнете в Goodreads или в ревюто на английски, но то настина породи интерес у мен и реших да я погледна.

Намирам идеята за тази виртуална реалност едновременно хубава и лоша. Една част от мен не я одобрява, защото все някога трябва да умрем. Живота е безсмислен и да го живеем вечно е малко глупаво и т.н. (няма сега тук да си развивам философските възгледи). Но другата част от мен би искала да живее там. Можеш да правиш каквото си искаш (включително да летиш 0.0), можеш да видиш и създадеш създания извън границите на въображението, можеш да ядеш само заради самото удоволствие от яденето (йеп, можеш да ядеш каквото си искаш и по колкото си искаш без да качиш и грам), можеш да си млад и щастлив завинаги, защото в Aaru няма неща като тъга, депресия, груби  хора и насилие. Системата не би го позволила. Единственото лошо нещо е, че твърде много физически допир (те дори не стигнаха близо до секса...) се възприема като някакъв вид насилие и системата не го позволява.

Но като цяло този виртуален свят е построен добре.

Самата история е интересна. Проследява живота на двете сестри и края, в който всичко се заплита в една огромна каша. Но не успях напълно да се потопя. Героите не ми станаха симпатични. Не успях да изградя онази връзка, заради която после не можеш да се отделиш от книгата. Честно казано, не ми пукаше особено за съдбата на героите. И това е главната причина, поради която завърших книгата три седмици по-късно от планирането. Първите няколко глави вървха добре, но после загубих интерес, не успях да се свържа с историята и просто не можеш да се насиля да чета по толкова по колкото исках.

Надявах се, че това ще бъде една невероятна история и че накрая ще умирам от желание да прочета следващата книга. Бях наистина щастлива, когато автора ми изпрати книгата и не искам да бъда груба и зла, но ще бъда честна, разочарована съм. Очаквах повече.

Стилът на писане е хубав. През повечето време не затормозява и можеш да си четеш с лекота, но имах чувството, че чета без да възприемам какво пише. Също така ми хареса направената връзка между създателите и лордовете и дамите на Aaru. Добра идея.

Предполагам, че този тип книга не е за мен.

Не знам какво повече да кажа. Не мога да пиша добри ревюта, но с лошите съм още по-зле. Дадох 3 звезди на книгата,( което, който следи блога знае, че всъщност не е толкова зле) защото това, че на мен не ми харесва не означава, че и на вас няма да ви хареса. Ако идеята ви допада, погледнете я. Може да ви хареса.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Развитието ми до сега

Здравейте книжни душици!

Напоследък забелязах, че въпреки отсъствието ми, публикувам само ревюта, за това реших да разнообразя малко. А и в момента не ми достига времето да седна през седмицата и да напиша по-дълга публикация.

Идеята на този пост е да разгледам какво съм направила до сега. През 2016-та имам 50 публикации, а с интервюто на Майк, направих общо сто, така че се замислих защо да не си направя един малък самоанализ.


2016г.


За девет месеца имам 50 публикации. Падат се средно по 5 на месец, но всички знаем, че не са били по толкова, особено в началото.

Ревюта: 17
Тагове: 8
Други публикации: 25


2017г.


За девет месеца имам 52 публикации (като не броим тази, която четете в момента). Което отново се пада средно по 5 на месец, но този път мога да кажа, че съм по-близо до бройката.

Ревюта: 20
Тагове: 9
Други публикации: 23


Резултат


За сега се движа равномерно, което е добре. Доволна съм от това, което съм постигнала и даже съм изненадана колко малко тагове имам. Мислех, че са повече.

Но да се придвижим към може би най-важната част от този пост: Какво бихте искали да виждате повече в този блог? За ревютата нищо не мога да кажа, защото четенето зависи от много фактои в живота ми, но за таговете и другите публикации?

понеделник, 2 октомври 2017 г.

Преглед към Септември

Здравейте, книжни душици!

В последно време бях доста несериозна и мързелива. Нещата просто някак си не вървят, но ще се постарая да се поправя. В началото на месеца прекарах доста време гледайки True Blood, а след това и Make It Right, но него го изгледах за ден.

Успях да прочета За писането: мемоари на занаята (★★★★☆), но само това. Надявах се да успея да прочета Aaru, но противно на очакванията ми, книгата върви изключително бавно и трудно.

Добрата новина е, че от както започнахме училище, пак започнах да пиша. Все още се чудя дали да започна да се готвя за NaNo, но определено ще продължавам да си пиша.

И, разбира се, да отбележа, че приключвам месеца с 261 снимки. (забравих да отделям хубавите, за това този път показвам толкова малко) Надявам се следващия месец да направя доста повече. Все пак е Октомври, любимия ми месец. ♡

Ииии знам, че това се получи, но нямам какво да кажа, и вместо да се опитвам да го измисля, по-добре да мина към подготвяне на ревютата ;)