сряда, 19 юли 2017 г.

Cheating at BookTube-A-Thon?

   Здравейте, книжни душици!
   Тук съм с поредния книжен маратон, но този път изменям правилата по свой вкус. Обичам да участвам в подобни неща, но винаги нещо изниква и не мога да постигна желания резултат. Имам друга работа, нямам време за четене, в много лошо настроение съм, забравям... винаги изниква нещо. Но този път съм измислила малко по-различна схема и се надявам да проработи. Все пак това е за забавление.
   BookTube-A-Thon ще се проведе от 24-ти юли до 30-ти юли, което прави седмица. Една седмица за прочитането на седем книги. Не е невъзможно, но за мен е много трудно.
   Нека първо представя категориите.


1.↝Прочети книга с човек на корицата ѝ.
2.↝Прочети много известна и хвалена книга.
3.↝Прочети книга за един ден.
4.↝Чети за персонаж, много по-различен от теб.
5.↝Прочети книга изцяло навън.
6.↝Прочети книга, която си купил заради корицата.
7.↝Прочети седем книги.

   Тъй като нямам много нови или непрочетени книги, а в момента нямам възможност да си купувам специално за маратона, реших да комбинирам нещата. Ангел с часовников механизъм отговаря на категория 1, може би 2 и вероятно 4. Предимството да бъдеш аутсайдер отговаря на 3 и 5. А Погребални обреди отговаря на 1, 2 и 6. И така, смятам да прочета тези три книги, което оставя последната категория неизпълнена, но това ме устройва.


   Това е за сега. А вие ще участвате ли? И ако да, за всяка категория ли си имате книга, или сте комбинирали някъде. 

неделя, 16 юли 2017 г.

Ревю: Animal Farm

– George Orwell


   Здравейте, книжни душици!
   Все пак реших да напиша нещо за тази книга. Нещо, защото не мисля, че това ще бъде точно като ревю, а по-скоро като скромното ми мнение, относно книгата. 

As ferociously fresh as it was more than a half century ago, this remarkable allegory of a downtrodden society of overworked, mistreated animals, and their quest to create a paradise of progress, justice, and equality is one of the most scathing satires ever published. As we witness the rise and bloody fall of the revolutionary animals, we begin to recognize the seeds of totalitarianism in the most idealistic organization; and in our most charismatic leaders, the souls of our cruelest oppressors.

   Да си призная, това изобщо не е моя тип книги. Не познавам жанра и не знам какво да търся. Не знам кое е добре и кое не е. Просто я четох за удоволствие и от интерес.
   За какво се разправя? Просто казано, животните от една ферма решават да се вдигнат на бунт. Успяват да изгонят хората и започват да се грижат сами за фермата си. В началото всичко е супер и те са равни, но с времето нещата започват да се променят.
   Беше ми интересно да проследя развитието на историята. Как всичко започна с добри цели и насоки, но някои индивиди започнаха да поемат властта, малко по малко, докато нещата не започнаха да се променят. Животните от фермата са представени като леко глуповати, така че да не забележат промените във властта и да приемат всичко като добро, пропускайки да забележат как спомените и дори мислите им биват манипулирани и моделирани по желание на лидера. 
   Един от героите, който ми направи впечатление, така да се каже, беше Boxer. Той може и да не бе от най-умните животни във фермата, но определено бе посветен на каузата и работеше много по-здраво от останалите. 
Sometimes on the slope leading to the top of the quarry, when he braced his muscles against yhe weight of some vast boulder, it seemed that nothing kept him on his feet except the will to continue. 
   Стана ми много гадно, когато разбрах какво го очаква. Въпреки че животните бяха умело заблудени от властта, аз все още вярвам на надписа върху камиона, с който отведоха Boxer.

" 'Alfred Simmonds, Horse Slaughterer and Glue Boiler, Willington. Dealer in Hides and Bone-Meal Kennels Supplied' Do you not understnd what that means? They are taking Boxer to the knacker's!"
И докато в началото Animal Farm беше водена от 7 правила, който гласяха равенство и
единство на всички животни, накрая остана само едно правило, което никой не смееше да успори.



ALL ANIMALS ARE EQUAL.
BUT SOME ANIMALS ARE MORE EQUAL THE OTHERS 
    Книгата е хубава, но не е за вкуса на всеки. Дадох ѝ 4 звезди, защото ми хареса и не съжалявм, че я прочетох.

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Ревю: Посвещаването

Поредицата ТАЙНИЯТ КРЪГ от Л. Дж. Смит

Книга първа - ПОСВЕЩАВАНЕТО 



!Ревюто съдържа бледо разкриване на сюжета!

   Здравейте, книжни душици!
   Най-накрая след толкова много време се появявам с ревю (и тайно ще ви кажа, че ще има най-малко още две този месец).
   През годините съм попадала на много сериали. Някои хубави, други не толкова. Тайният кръг беше един от хубавите, но очевидно хората не си падат толкова по вещици и сериала остана с един сезон. (а беше толкова хубав Т.Т).  Естествено, щом научих, че има книги, те веднага влязоха в списъка ми с желания. И ето, няколко години по-късно, реших да прочета първата книга, нищо че е в електронен вариант. Сега даже се радвам, че не дадох пари за нещо, което не си заслужава четенето.


Принудена да се премести от слънчевата Калифорния в мрачната Нова Англия, Каси копнее за стария си живот. Но въпреки това чувства някаква странна близост със страховитата група от нейни съ­ученици, които като че ли управляват училището. Скоро тя е въведена в сборището на вещици, които са владели Ню Салем в продължение на стотици години и става част от Тайния кръг – събитие, което е едновременно опияняващо и смъртоносно. Но когато се влюбва в загадъчния и тайнствен Адам, Каси трябва да избира дали да устои на изкушението или да използва тъмните сили, за да получи онова, което иска – дори и ако това й струва живота.



 

   Първо, книгата и сериала имат толкова много разлики, че чак човек не би повярвал. До някъде това е нормално. Свикнала съм, особено след прочита на Дневниците на вампира, но тук положението е доста по-трагично. Докато другата поредица на Смит е изпълнена с обрати, мистерии, драми и какви ли не свръхестествени създания, тази беше доста обикновена. Магията е вметната тук и там, но нищо особено не се случва почти до края на самата книга. През останалото време просто е представен живота на едно срамежливо момиче, което е принудено да напусне любимия си град и да се премести в нов, където не ѝ е мястото. Всички я отбягват и я тормозят, поне докато не последва една случка, която обръща всичко наопаки.



   Според мен всичко е малко прибързано и претупано. Повечето описания са кратки и бледи, има някои хубави моменти, но са твърде малко. Действието се развива твъре бързо, скачаш от едно нещо към друго. Загатват ти някакви неща, които ще се изяснят с книгите нататък, но въпреки това не звучат кой знае колко мистериозно и поне аз не горя от желание да ги разбера веднага.

   Друго нещо, което ми създаде лошо впечатление, са героите. В началото се запознаваме с Каси и още няколко героя, но в следващия момент, когато тя се мести в Ню Салем, започват да изскачат нови и нови герои, които нямат точно определена цел (поне докато не се запознаем с кръга) и е малко объркващо. Харесва ми изграденият образ на Фей, който доста се доближава до този в сериала, но още от началото започнах да не харесвам образа на Каси. Според мен тя от този тип слаби героини. Тя е свита, несигурна, оставя се да я тормозят и използват. Няма хъс, няма по-силна емоция, желания и т.н., а се очаква тя да използва тъмните сили. А може би и това е целта, да ги използва и те да я смачкат.

   Както и да е. Не съм добра в това да пиша за книги, които не харесвам, освен ако не пиша за дадено нещо. Затова и ревюто може да не ви се стори много добро. Като цяло книгата се чете адски бързо. Има 16 сравнително кратки глави, 8 от които прочетох за няколко часа щом се освободих. Стила е много прост и ненатоварващ, но историята не си заслужава. Който желае може сам да проведи и да разбере за себе си дали му харесва или не, но аз не ви я препоръчвам, особено ако сте харесали сериала. Но пък ако не сте, може и да ви хареса. Кой знае... 😃

ВАЖЕН ВЪПРОС! 
Animal Farm не е книга, на която с лекота мога да напиша ревю, но все пак желаете ли да опитам?

неделя, 9 юли 2017 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag

 Здравейте, книжни душици!
   За малко повече от година като (преструвайки се че съм) блогър научих много неща и промених много. В себе си, в разбиранията, харесванията си и т.н. Но едно не се промени. Слабото начало.
   Половин година си замина, а аз съм прочела само 12 книги. Какво да се прави, годината винаги ми започва зле. Нямам обяснение защо. 
   Никога не съм мислела да направя този таг, поради куп причини (едната от които е, че за подобно нещо се изисква по-голямо книжно разнообразие, за това, съжалявам ако ви разочаровам с отговорите си), но ето, ще го направя! Благодаря на Гергана (Гери, ако може) от A reader lives a thousand lives, че ме тагна. Беше приятна изненада да видя името си там ❤❤

1. Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.
   Определено „Нивганощ“. ⤇ ревю

(снимката е взета от Pinterest)


2. Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.
   Ако трябва да избирам между трите продължения, които съм прочела до сега, бих казала „Хари Потър и затворникът от Азкабан“. ⤇ ревю

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.
   „Четерите цвята на магията“ - привлякла ми е вниманието и мисля да я имам скоро. 
   „Данте и Аристотел откриват тайните на вселената“
   „Детски и домашни приказки“
   ... списъкът е дълъг.
(тъй като нямам снимки на тези книги, избрах няколко, първите на които попаднах, от Instagram. Всички авторски права върху снимките са са си на момичетата)


4. Най-желани предстоящи заглавия през втората половина на годината.
   „Гнездото на кошмарите“ - естествено, уникалните корици на Zhivko Petrov отново ме насочват към избора ми на книги. И май е единствената, която чакам.


5. Най-голямо разочарование.
   Може би „The Coven“. Мислех, че ще е хубава, след като първата ми хареса, но съм се заблудила. ⤇ ревю

6. Най-голяма изненада.
   „Да целунеш ангел“. Не очаквах, че ще ми хареса толкова много. ⤇ ревю

7. Любим нов автор
(с дебютна книга или нов за теб).
   Определено бих погледнала и друго от Джей Кристоф. Разгледах „Илумине“ в книжарницата и мога да кажа, че със сигурност влиза в списъка "купи възможно най-скоро". Който я е чел, кажете на какъв език да си я взема? Предпочитам ае, но приемам мнения, ако ви е харесал превода.
(отново Pinterest)

8. Нов герой, по когото си падаш.
   Няма такива за сега.

9. Най-нов любим герой.
   Господин Благ от „Нивганощ". Обожавам го 💓


10. Книга, която те е разплакала.
   Няма такава. 

11. Книга, която те е зарадвала.
   Определено след „Сезонът на злополуките“ се чувствах весела. ⤇ ревю.

12. Любима книга превърната във филм, който си гледал/а тази година.
   Нямам много време, за да гледам филми. Гледах едва няколко през тази година и „Красавицата и звяра“ едва ли е добър пример.

13. Любимо ревю, което си написала досега през годината.
   Ревютата на „Нивганощ“ и „Добро момиче, лошо момиче
   Това са сигурно двете най-добри книги, които съм чела и двете ревюта, от които съм най-доволна.

14.Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или получил/а).
   „Добро момиче, лошо момиче“. Все пак купих книгата заради корицата.  ⤇ ревю.
   Бих добавила и Nothing is Strange. Харесвам корици като тази. Изчистени и прости, с някакъв елемент, в случая - окото.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.
   Книгите от въпрос 3, от ТОЗИ пост и задължителната литература за 12-ти клас.


Не следя много активни блогове и малкото, към които имам интерес, вече са го направили, за това от своя страна тагвам Крис ot krisjustlovetoread, като се надявам да ти хареса. Интересно ми е да видя твоите отговори. 

понеделник, 3 юли 2017 г.

Планове за лятото

   Здравейте, книжни душици!
   Въпреки беглия ми успех с предишния месец, сега съм решила да направя нещо малко по-различно е.
   Лято е!
   Отвратително горещо и пълно с безсмислени дни, които минават учудващо бързо. За разлика от предните години, този път имам леки очертания на плана как искам да си прекарам лятото и в този пост ще ви запозная с всичко, което (може би) ме очаква през следващите два месеца и половина.


  • Ще прекарвам много време със семейството.

   Това е задължително от много гледни точки, така че благодарение на тях не знам колко време ще имам за четене. Но пък и благодарение на тях може би ще ми бъде достатъчно скучно, за да чета повече. Да се надяваме на второто.


  • Ще прекарвам време с приятелите.

   Това го искам, защото това е последното ни лято преди да завършим. Но тук всичко зависи от това колко те са свободни. Разбира се, нищо не ми пречи да чета на телефона докато чакам да се съберем, нали? *намиг, намиг*


  • Ще работя.

   Или поне това е плана. Освен това първите две седмици имам практика от училище, така че това допълнително скъсява времето ми не само за четене, но и за другите ми хобита и най-вече за почивка. Но пък ще ми създаде някакъв навик, който, надявам се, да действа само положително върху всичко, с което ще се занимавам.


  • Ще снимам.

   Може да не съм го споменала, но имам за цел да направя поне 6000 снимки през 2017-та. За сега съм назад в плановете, но се надявам това лято да не ме разочарова, предоставяйки ми хиляди прекрасни мигове, които да запечатам. Освен това мисля да си направя страничка, защото защо не? Ще я напълня със стари и нови снимки и ще се радвам ако дори един от вас я погледне.


  • Ще пиша. 

   О, да. От известно време се опитвам да се захвана сериозно с писането отново, тъй като през последните две години някак си то ми се изплъзна между пръстите. Но това лято смятам да наваксам със старите си проекти и кой знае, може би дори да измисли нови?


  • Ще чета.

   Няма как да го пропусна. Имам огромна купчина от книги, които чакат да бъдат завършени и такава, които още не са започнати. Да не говорим за останалите, които ще си купя. Допълнително смятам за писането и четенето да си създам още една страничка. Предният ми опит беше неуспешен, защото нямах мотивация. Сега се надявам да си изградя някакви навици и, разбира се, надявам се да имам вашата подкрепа.

Какво ще чета това лято? 


   Това е много добър въпрос, на който смятам да отговоря по няколко начина.

   1. Училищна литература -  списъкът за дванадесети клас не е много обемен, но определено е стабилен. В него присъстват по-леки четива, предимно поезия (Христо Смирненски, Гео Милев и др), малка доза разкази (Никола Вапцаров, Йордан Йовков) и два романа. "Тютюн" от Димитър Димов и "Железният светилник" от Димитър Талев. 

   2. Giveaways - ако ще и от чист инат, лятото ще прочета "The King's Bastard". Ще я придружат "Nothing is strange", за която нямам търпение и "Invincible summer", от която не знам какво да очаквам.

   3. Всичко, което не съм завършила до сега – тук попадат "Джинджифиловата къща", която е най-старата ми непрочетена книга, "Пожарникарят", която е време да бъде завършена и "Ангел с часовников механизъм", за която не съм говорила до сега, но бях започнала да чета преди две години.

   4. Всичко недокоснато – тук говорим за книги от семейната библиотека, на които съм хвърлила око, като "Диханието", и книгите, които съм купила, но дори не съм отворила, "Погребални обреди", която имам от края на миналата година и "Отровни думи", която си купих с голямо желание.

   5. Ел. книги - тук няма да споменавам заглавия, защото дори не съм сигурна, че ще чета нещо на телефона, но да го имам напредвид.

   6. И на последно място ще сложа "re-read" категорията – с всички тези интересни и дебели четива, няма да е лошо да разнообразя с нещо старо и познато, което да ми помогне да се отпусна и настроя за следващата книга.

   Общата сметка до тук, без последните две категории, са 11 книги. Надявам се да се справя поне с 2/3 от тях. А общия брой в бурканчето е 66 листчета, което си е доста. Ще попитате защо са цветни? Ами можете да разберете, ако погледнете в страничката. (хихи... подло, знам)



   А какви са вашите летни планове?

събота, 1 юли 2017 г.

Преглед към Юни

   Здравейте, книжни душици!
   Този месец беше един от най-натоварените за мен. Училище, семейни работи, приятелски емоции, книжни и писателски препятствия и шофьорски курсове. Едвам смогвам между всичко. Постоянно уча за нещо. Краят на месеца дойде, а аз все още не съм сигурна какво да правя и какво ще правя. Лятото ми се очертава заето и напрегнато, но за това подробности ще научите в следващата публикация.
   Сега е време да погледнем как се справих през изминалия месец.



BOOKS 

   От вички планирани книги прочетох Нивганощ, която обаче е стабилно четиво. Признавам, дължината, особено в електронен вариант, малко ми се опъна, но накрая си заслужаваше. Отвъд стената на съня прочетох 73/333 и Animal Farm 120/141. И една книга от списъка не можах да завърша, въпреки че бях близо, за което съжалявам.

PHOTOGRAPHY

   Бегло си спомням как преди имаше за какво да пиша. Сега ми останаха само книгите и фотографията. Но какво по-хубаво от това да ви покажа месеца си в снимки? (или поне малка част от него)

   Ще започна с това, че за първи път присъствах на сватба. Резултатът? 500+ снимки, но ще покажа само няколко, които са предимно на цветя, защото другото си е лично на булката.







Прекарах доста време в пиене на кафе, стоене над тефтерчето и размишляване, научавайки се, че музата е като неволята. Не се ли справиш сам, тя няма да ти помогне. 



Няма как да пропусна да спомена домашния ми див звяр. 

Добрата стара Ouija, която за жалост този месец послужи само за няколко хубави снимки. 




Направих първия си разделител, който в момента е при скъп за мен човек. Отдадох се на сладки изкушения. Намерих си писалките и се запалих по K-dramas. 






На края на месеца си прекарах прекрасно сама в празната класна стая, помъкнала половината си къща, преструвайки се, че съм автор, който изнася работата си извън дома.




Но в скуката има една добра страна - винаги има място за книги!

Как прекарахте вашия Юли?

вторник, 27 юни 2017 г.

Екскурзия до зоопарка - Пазарджик

   Здравейте, книжни душици!
   Бях планирала този пост за малко по-късно, но плановете се разпаднаха и сега имам дупка. Скоро ще ви запозная с плановете ми за лятото, от което ще ви стане ясно, че понякога ще има постове, които няма да са на книжна тема. Но това си е моя блог, имам право да правя каквото си поискам, а и ако не сте забелязали, фотографията ми е втора природа.
   Та, да преминем към главната тема.
   На 26 Юли със сестра ми и двете ѝ деца посетихме зоологическата градина в Пазарджик и аз се възползвах от възможността да си поснимам на воля. Внимание! Постът съдържа 31 снимки, така че се пригответе.


В парк "Остров Свобода" се влиза през един мост, който вероятно някога е служел за преминаване над река, но в момента долу има само гъста растителност. 




След цветната лехичка, която не снимах, има няколко разклонения, по които може да се тръгне. Ние избрахме най-лявото, като нашата главна цел бе да намерим къде са животните. Още в началото ни посреща една красива чешмичка, която е добре дошла в непоносимо горещите дни като днешния. Защото, защо да не отидем точно по обяд, в най-големите жеги? Трябва да отбележа, че на доста места имаше чешми, което е добре.

Целият парк е осеян с дървета, които да ти пазят сянка, различни паметници и скулптури.


Както и един единствен графит, който забелязах. 



Разходката ни започна с клетката на тигъра, който, по мое мнение, е най-великолепното животно там. Може би и за това имам толкова много негови снимки (всъщност те са 4-5, но това са подробности). Изпитвам слабост към тези красиви големи котки, колко величествени, грациозни и горди са те, и желанието ми да го погаля бе неуписуемо голямо. За жалост знам, че това не е добра идея, а дори и да го забравя, електрическата ограда определено би ме спряла. 



Муфлоните са родоначалниците на овците. Това научих днес. Те не се славят с красотата и величието на тигъра, но поне при мен биха всяли повече страх. Все пак един тигър ще те разкъса и убие бързо. И поне ще знаеш, че си го нахранил. Докато един муфлон просто ще ти счупи нещо и ще те остави да си умираш бавно, защото е тревопасен.
Шегувам се, разбира се. 





След това видяхме клетка пълна с малки, сладки, пухкави зайчета, които също като нас, търсеха начин да се разхладят. 



Точно до тях бяха чакалите, които може и да не са най-привлекателните същества, особено когато си сменят козината, но като човек, който изпитва неуписуема любов към почти всички животни (домашни и диви), определено ги намирам за доста красиви. 




После имаше различни видове птици. Патици, лебеди, гълъби, дори кокошки. Три красиви мишелова. Маймуни и лемури, сурикати и други дребни животни, които се бяха скрили по друпките си. 




В края нямаше как да не направя още няколко снимки на тигъра. Този път красавецът се бе излегнл в близост до оградата и се възползвах от възможността да се снимам с него. Казах му, че е голям красавец, а той си потърка/закри моцуната с лапа. Приемам това за знак, че ме е разбрал. So cute ^^
И въпреки че ги намирам за големи сладки котеца, тигрите запазват величието и гордостта си дори и в клетката.





В средата, или не знам точно как му се пада разположението, има една огромна плош, насадена с растителност, предимно рози. Не се радвам, ако ми подарят рози, но не бих пропуснала да запечатам красотата им. 





Паркът е изпълнен, както може би споменах, със скулптури и паметници. Слънчев часовник. Кът с фигури на приказни герои и алея с криви огледала. До повечето неща не можеше да се стигне, защото или бяха в мократа и кална трева или пръскачките работеха точно до тях. В обикновени обстоятелства бих се приближила, но не бих рискувала да си повредя камерата.





Преди да си тръгнем седнахме на едно приятно семейно ресторантче до езерото и приключихме си разходката си с пътуване във времето до Праисторическата ера. 






   Това е всичко от този ден. Благодаря ви за отделеното внимание <3