понеделник, 30 януари 2017 г.

The Season Book Tag


   Безсрамници!
   Здравейте, книжни душици! Как не ви е срам? Само един човек ми предложи таг. ЕДИН! *каза тя възмутено, представяйки си, че има читатели*
   Мен ме е срам, защото тотално обърках датите на последните два поста. Така се случва, когато не си поглежда графика, а си мисля, че го знам. Но този пост е 100% точен, на време и по план.
   Както и да е. Зимните празници минаха, но зимата още не си е отишла. Температурите падат все повече, а снегът става все по-хлъзгав. За това, вземете си една топла напитка и се настанете удобно с книга в ръка. На кого му е нужен светът отвън, когато имаме хиляди вътре?

1. Имаш ли любимо зимно четиво?

   Рядко препрочитам старите си книги, абсурд да го направя повече от веднъж, така че не, нямам любимо четиво, което да чета всяка зима. Може би нещо с малко повече романтика, което да ми сгрее душата, както направи Имало едно лято...

2. Намери книга в библиотеката си със синя корица или поне да има синьо.

   Обожавам комбинацията между синьо и бяло на „Пайнс“, но тъй като в момента не е при мен, ще кажа „Погребални обреди“. Все още не съм я чела, но пък я притежавам, което все пак е нещо.

3. Коя книга би използвала за звезда на коледната си елха (построена от книги)?

   Тази елха би била толкова яка, въпреки че не бих си го причинила на книгите (особено с присъствието на котка в дома). Изборът е труден, но може би бих поставила „Анна в рокля от кръв“, защото харесвам корицата, а и самата книга (за съжаление книгата вече не е в мое притежание). Нека тя осветява духовния ми път ;)  Because... you know... she is a ghost...

4. Избери си място от книга, което би било идеално за зимната ти почивка. 

   Зимната почивка я свързвам със сняг, а единственото място, за което се сещам, е кралския курорт от „Ледено ухапване“. А ако и Ейдриън ме очаква някъде вътре, май няма да си тръгна никога хаха.

5. Избери един герой от книга, с който би прекарала зимната си почивка. 

   Определено Виктория от „Неочаквано едно лято“. Мисля, че бихме си допаднали. Еднаквите виждания за любовта, онзи страх от излагация пред другите, малката мания за контрол (въпреки че при мен се проявява често), забавления за една вечер и сарказъм. Толкова много сарказъм.

6. Назови една книга от списъка си с книги, които искаш за Коледа.

   Тъй като мина коледа, ще кажа книга за Св. Валентин. И тъй като е за деня на влюбените, ще кажа Сега и завинаги от „Нора Робъртс“.

   Е, това беше днешния таг. Надявам се да ви хареса. Графика за началото месеца е пълен - очаквайте само хубави неща!


петък, 27 януари 2017 г.

The Satanic Bible

!!!ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ НЯМА ЗА ЦЕЛ ДА ВИ НАСОЧИ КЪМ САТАНИЗМА!!!   

   Здравейте, книжни душици!
   Дълго време се чудих как да постъпя с тази книга, тъй като не е от обичайната литература. Да пиша ли ревю и на какъв език, защото я четох на английски.
   В крайна сметка смятам да си държа на българския, защото той е основата на моя блог. Може би някой ден, ако се развия достатъчно, но това са само мечти... за сега.
   Реших да напиша това мое мнение, защото много хора свързват сатанизма с коренно различни работи. Не е тайна, че се интересувам от окултното, уика, сатанизма и всякакви подобни. Точно за това реших да прочета тази книга.
   Да държа това малко, черно съкровище в ръцете си е неописуемо. Когато книгата пристигна бях толкова изненадана и развълнувана, че просто нямаше как да не погледна някои неща от вътре. Но нека започнем както си му е реда.

   Сатанинската библия. Какво представлява това четиво?
   Първите няколко страници са посветени на биографията на автора - Антон Лавей, която беше доста интересна за четене. След това малко по малко понятието "сатанист" започва да се разгръща, докато не се стигне до най-малките детайли в последните страници. Сатанизмът е философия, към която всеки може да се присъедини (погледнато от една страна прилича малко на хуманизма). Сатанистите не вярват в свръхестественото. Те не зачитат боговете, Ада, Рая. За тях живота такъв, какъвто го живеем тук и сега, е важен. Човекът, сам по себе си, може да бъде определен като божество и собствен модел за подражание.
   В голяма част от книгата, авторът ползва християнството като пример. Разглежда различни части и показва някакъв смисъл зад тях или казва защо звучат толкова нереално.
   Честно казано не знам как да напиша това подобие на ревю, защото това е философска книга, без сюжет, без история. Просто чисто запознаване с същността и основите на Сатанизма. Разбира се, мога да дам много примери за това защо сатанизма е по-добър от хистиянството, но не искам да звучи сякаш ви насочвам към това.
   За мен беше много полезно да прочета тази книга, за да не звуча като пълен идиот като реша да коментирам по въпроса, и научих, че не съм сатанист, защото има много неща, с които не съм съгласна.
   Прочита беше бавен, защото хем имаше неща, които да се обмислят, хем беше на английски, хем през това време четох и други книги.
   Официалният период на прочитане в Goodreads е 16 ноември - 22 януари. (лол дори не подозирах, че е толкова много време). Оцених я с четири звезди. Въпреки, че края е малко скучен, Антон добре си е свършил работа, показвайки ни този различен свят, където хората, които не принадлежат никъде, могат да бъдат част от нещо.

сряда, 25 януари 2017 г.

Reread – Борбата

Поредицата ДНЕВНИЦИТЕ НА ВАМПИРА от Л. Дж. Смит

Книга втора - БОРБАТА

Страници - 200

    Здравейте, книжни душици!
   Пускам режчто ден по-късно, но си имам добро опраждание. Нямаше как вчера сутринта, защото имах гост, а вечерта най-накрая си получих новия лаптоп и... знаете как е... докато си го оправш и разгледам то стана един през нощта. Но сега - реванш.
    Невероятно, но факт - прочетох тази книга за по-малко от 24 часа. Беше ми доста скучно (след приблизително 15 дена ваканция), а стилът на писане е лек и очите ми направо се стрелкаха по редовете ѝ.
   Тук нямам какво толкова да кажа. Историята спря там, от където почна. Деймън малко по малко се присъединява към главните герои. Действията тук се развиват сравнително нормално. Даже малко прибързано с този годеж, но това не е моя работа. Спомням си как преди се оплаквах нещо за превръщането на Елена в сериала, но сега там ми изглежда добре. Втора книга ми изглежда малко рано, но пък като се има предвид какво следва, може да се приеме сравнително добре.
   Ох, наистина не се сещам какво толкова да кажа за тази книга, защото не ми остави никакво специфично впечатление, пък и е препрочит.
   Официалният период на прочитан в Goodreads е 13-14 януари. Дадох ѝ 4 звезди просто така. Няма да коментирам оценяването си, колкото и странно и нелогично дами изглежда в момен
та.

понеделник, 23 януари 2017 г.

Поредиците, които... нямам! #1

   Здравейте, книжни душици!
   Днес ще си поговорим за книгите, но от малко по-различен ъгъл. (всъщност подготвям този пост от доста дълго време, но това са излишни подробности) Реших да направя нещо за разнообразие и тази идея ми хрумна докато се чудех как да си подредя рафтовете. Публикацията е озаглавена така, защото всъщност, аз не притежавам никоя от тези поредици, не и целите, а имам желанието да ги събера, защото... имам желанието да притежавам пълния комплект от всичко и това май-ще се окаже бъдещ книжен проблем. За сега ще покажа само част от тях, за да си запазя материал за бъдещето. Хихи!
   Да започваме?

1. Дневниците на вампира
   Нямаше как да мина покрай тази поредица. Това са най-старите ми книги (т.е. книги, за които сама съм си събирала пари, за да ги купя), но те не са в пълната си колекция. Тук, обаче, аз нямам вина. Имам само толкова книги, колкото са били издадени. Ако някой ден реша, че
искам да прочета и останалите, ще трябва да си ги поръчам на английски.

2. Дневниците на Стефан
   Имам три книги от тази поредица, но не съм започнала да чета и една. Вероятно дори никога няма да я събера, но кой знае. Може и да ми хрумне нещо друго след някоя година, макар че и само трите да са, пак ме устройват.





3. Академия за вампири
   И тук вината не е моя.Събирах тази поредица толкова упорито, но когато дойде ред на последната книга... пуф. Няма я. Изчерпана. И всеки път, в който вляза в книжарница, проверявам дали случайно я няма. Всеки път я няма. Вече направо съм се отчаяла.

4. Кръвни връзки
   Вината вече е моя. Искам да я прочета, но винаги отлагам или забравям. Кой знае кога ще ѝ дойде редът. Стои си там, самичка.

5. Тайните на безсмъртния Никалъс (?) Фламел.
   Колкото и да не харесвам първата, искам да събера цялата поредица. Просто заради манията, а и кориците са доста симпатични.


   Надявам се тази публикация да ви хареса. Приемам предложения за развлекателни постове или тагове, защото идеите започнаха да ми се изчерпват за сега. Хихи.



петък, 20 януари 2017 г.

Хари Потър и стаята на тайните

Поредицата ХАРИ ПОТЪР от Дж. К. Роулинг 

Книга втора - ХАРИ ПОТЪР И СТАЯТА НА ТАЙНИТЕ

Страници - 296

   Здравейте, книжни маниаци! Как я карате? Предният път забравих да кажа, че Хари е към категория "reread", но мисля, че това няма голямо значение. Този път също няма да го направя, както и следващия, та чак до последната книга. Защо така? Ами защото смятам, че този път чета тези книги с нови очи. С очите на "критик" (не особено голям, но... оставете ме да се изживявам като такъв) и с душата на книголюбец, който започва все повече и повече да цени литературата. Мисля, че този блог ми помага да израстна като четящ човек, какъвто (въпреки че ми е гадно да го призная) преди бях само на думи. Е, аз все още съм само на думи, защото ми куцат много знания и обща книжна култура, но това се поправя лесно.
   Та, да преминем към книгата.
   Боже, колко трудно я прочетох. Общо взето, не се различава много от филма. Има някои подробности в повече (като партито с духове), но не са достатъчни, за да ме накарат наистина да харесам книгата. Повечето сцени са сухи и скучни, особено (както не пропускам всеки път да спомена) сцената с базилиска. Кога започна, кога свърши - така и не разбрах. Няма го епичното преследване, на което сме свикнали от филма, нито пронизването с меча. Може би е защото съм свикнала с филмовите ефекти, но нещо ми липсва в сцените. Личи си, че Роулинг има дълъг път да извърви до последните книги, където до колкото си спомням просто не можеш да се наситиш на информацията.
   Следва, най-вероятно другия месец, да прочета третата книга, която ми е може би любимата. Надявам се на развити в героите, историята и стила на писане.
   Официалният период на прочитане в Goodreads е 3 до 9 януари. Давам ѝ 4 звезди по очевидни причини.

вторник, 17 януари 2017 г.

Reread: Пробуждането - Л.Дж.Смит

Поредицата ДНЕВНИЦИТЕ НА ВАМПИРА от Л. Дж. Смит

Книга първа – ПРОБУЖДАНЕТО

Страници - 216

   Здравейте, книжни маниаци! Време е да преминем към тазгодишните ревюта и началото
започва с препрочитане. Well, в началото нямах намерение да препрочитам тази поредица, поради куп причини, но поради други причини, е, започнах я. И, пфф, не съжалявам... много. Но това по късно. Сега...

"Вълнуваща история за смъртоносната схватка между двама братя вампири за сърцето на красиво момиче, което се разкъсва в чувствата си между тях...

Елена Гилбърт, най-популярното момиче в гимназията, кралицата на бала, което всяко момче желае и на което всяко момиче иска да прилича. Досега никой не е успял да предизвика нейния интерес и да разпали чувствата й. Докато не среща красивия и загадъчен Стефан Салваторе – новото момче в града. Привлечена от него с непреодолима сила, Елена иска да го притежава на всяка цена.
Но Стефан крие зловеща тайна. Преди векове любовта му към друго момиче е оставила ужасно наследство – проклятието да живее вечно и да бъде вампир. Заради това Стефан се бори със себе си и се опитва да устои на копнежа си към Елена.
Скоро в града започват да стават странни неща. И всичко това се случва след появата на мрачния и съблазнителен Деймън Салваторе, който иска да превърне Елена в своя Кралица на сенките..."


   Ах, историята за красивата Елена, по която всички си падат. Честно казано, не разбирам много нейния образ. Твърде противоречащ си е, може би. Цялата тази работа с разбивачката на сърца, която всъщност е чувствителна и ранима не ми се нрави. Въпреки, че някои неща от
следващите книги ме радват, тя ще си остане един от омразните ми герои. Лигаво момиченце, което не знае какво иска, готова е на всичко, за да стане на нейното и не я интересува, че си играе с чувствата на всички около нея. И въпреки, че не ми харесва, когато филмовите адаптации не използват оригиналния вид на героите, в този случай съм наполовина доволна от каста. Елена от книгите, която можем да видим на корицата на втората, си изглежда точно като... bitch. А Нина Добрев е доста симпатична.
   О, и да не пропусна да спомена, че от издателство Ибис са свършили добра работа с кориците. Нашите ми харесват повече от оригиналните.
   Нека добавим красив, но измъчен герой; студен, благодарение на тежкото му минало; криещ ужасяващи тайни. Никога не съм харесвала този тип герои, защото винаги получават момичето. А защо? Само защото имат гадно минало и са достойни за съжаление? Не, за мен това не е приемлива причина. Освен това не харесвам цялостната визия на Стефан. Външност, характер... емоционално и психическо състояние. В сериала също не е кой знае колко по-добре, но това са излишни подробности.
   Това е, не, чакайте, забравям нещо. О! Лошият герой. Черната овца. Гадният брат е на разположение. Моля, изразете всичко негативно към него. Разбира се, няма как да не се заформи любовен триъгълник между всички тези различни герои, но ще доразгледаме нещата
след секунди. Няма как да не спомена, че Деймън е любимият ми герой от поредицата (и е в челните класации от всички), а Иън не му отстъпва. Така да се каже, перфектен избор на актьор. 
   И до тук с всичко познато. Знам, че това трябва да е ревю на книгата, а не на сериала, но, признайте си, в reread секцията публикациите дори не приличат на ревюта. Така че, на кой му пука? Имам да изказвам мнение и то е, че сериала не струва. Връзките (любовни и семейни) са адски разбъркани и грешни. Сюжета поддържа интереса, но липсва красотата на оригиналната
история. И на фона на първата книга, в първия сезон се случват way too many things. Защо не заменим малката очарователна сестричка на Елена с проблемен брат (нищо против Джереми. Харесвам го, но мястото му не е там); да направим Елена и Катрин приятелки; Тайлър по-малък задник; Бони - лоша приятелка вещица; нека премахнем Мередит и да прибавим още куп герои, въпреки че в книгата дори Деймън не е активен герой. Уникални идеи!
   Чувствата ми са силни... съжалявам. Мразя това, че не са направили оригиналната история, защото тя е много по-добра. Е, да. В началото не е много интересно, защото почти нищо не се случва, но се разкрива повече за чувствата на героите. Връзките на Елена с приятелките ѝ, обсебеността ѝ със Стефан и неговото старание да "стои далеч". Всичко в книгата е малко по-добро. 
   Стилът на Л.Дж.Смит ми допада. Описва нещата по доста необичаен начин. Играе си с думите, вероятно за да направи книгата по-дълга, но все пак ми допада всичкото това описване на обстановката и чувствата. Чете се лесно и бързо. По-малкото диалог и цялата тази заредена атмосфера, която се създава с напредването на книгите. Историята е доста разтегната (заради хилядите продължения), но все пак поддържа интереса ми. Но това с времето си. Отдалечих се от темата и това се превърна в ревю на поредицата и сериала. 
   Важното е, че харесвам поредицата. Първата книга е малко скучна, но това, че знам какво следва, ме кара да чета повече, за да стигна до онези мои любими моменти. Няма какво толкова да кажа (не, ти изобщо не прекали с писането до сега), тъй като е препрочит, освен че този път не харесвам Елена малко повече. 
   Официалният период на прочитане в Goodreads е 29 декември 2016 - 02 януари 2017. Давам ѝ 4 звезди, защото е малко скучно и бавно развиващо е.
   Знам, че на много хора тази поредица не им харесва, но тя ме въведе в света на литературата. Има сантиментална стойност за мен и за това никой не може да ме убеди, че не е хубава поредица. Може да не е добра, но е хубава. 

събота, 14 януари 2017 г.

Филмите, които очаквам през 2017-та

   Здравейте, книжни душици!
   Днес е време за един малко по-различен пост. Обикновено в края на месеца споменавам филмите, които съм гледала на кино, ако изобщо има такива, за това реших да направя пост, свързан с всичко, което предстои да излиза.

   От всички показани филми ТУК, половината от които са без корица и резюме, само няколко ми грабнаха вниманието. Split, който се разказва за мъж, който има 23/4 различни самоличности. Дори и да не е на кино, това определено трябва да се види.     “Часът на чудовището” е изключителен филм за загубата и как да продължим след нея. Може би не бих го гледала на кино, но определено изглежда като приятно филмче. Нищо, че чудовището прилича на Groot, който се е научил да говори. Очаквам Конг, островът на черепа  то както прочетох за него. Трейлъра е епичен. Историята излиза извън границите на познатото
от оригиналната история, а този Конг е най-големият създаван някога.  
   Напоследък не харесвам нищо, което Дисни прави, но Красавицата и звяра изглежда толкова магичен и красив, че просто няма как да го пропусна.
   При Карибски пирати: Мъртвите не говорят съм малко на кантар. Харесвам поредицата, но не станаха ли малко много вече?
   Мумията е филм, чийто трейлър изглежда сравнително добре, но нещо ми подсказва, че няма да е толкова епично, колкото ни се иска.
   The House. Нито корица, нито резюме. Как се очаква да разбера за какво става дума?? Добре, че има интернет. Ако този филм е това, за което си мисля, а именно The Bye Bye Man. Знам, знам. Не звучи особено страшно, но изглежда добре и е от продуцентите на Oculus, така че имам големи надежди.
   Тъмната кула и То, естествено, няма как да бъдат пропуснати. Поне повечето филми по Кинг са забавни, ако не са страшни.
   Insidious: Chapter 4 е последният от списъка, който очаквам, защото предните бяха хубави.
   Но къде отидоха всички други филми, за които се говореше?! Нали 2017-та щеше да е година на ужаси, или просто те няма да се пускат по кината. Ах, както и да е. Да не го мислим много.
   Благодаря, ако сте стигнали до края на тази така скучна публикация.
   А кои филми вие очаквате с нетърпение?



четвъртък, 12 януари 2017 г.

Неочаквано едно лято...




– Джули Джеймс 
(обем: 280стр.)


   Здравейте, книжни душици!
   Аз пак пропуснах датата, на която трябваше да напиша това ревю. Само че този път имам добра причина. С всичките тези ваканции, вече не знам кой ден сме, коя дата... ден или нощ? Но определено сме зима хаха. Не знам за вас, но аз предпочитам да си прекарвам времето в училище (защото там мога да си чета и пиша на спокойствие), от колкото да полудявам в нас. Кажете ми, че не съм единствена! *отчаяно изражение*
   Но да преминем към причината, поради която сме се събрали днес - КНИГИ!
(моля, не гледайте датите на снимките. Фотоапаратът не беше настроен)



Искри започват да прехвърчат, когато бракоразводната адвокатка Виктория Слейд се нанася в съседство с разследващия журналист от „Чикаго Трибюн“ Форд Диксън…

Виктория е била свидетел на нещастния край на достатъчно връзки, та завинаги да се откаже от идеята за брак. Което не означава, че има нещо против неангажиращите авантюри… Но не и със самонадеяния й нов съсед. Ала когато се съгласява да поеме случая на сестра му, тя е твърдо решена да спечели… дори ако за това се налага да обедини усилия с него.

Форд иска да открие мъжа, който е направил дете на сестра му, а след това я е зарязал. Готов е дори да се съюзи с Виктория въпреки факта, че красивата брюнетка го дразни както никоя друга жена. Ала колкото повече време прекарва с нея, толкова по-ясно си дава сметка, че единствената жена, толкова скептично настроена към любовта, колкото и той самият, е точно тази, в която би могъл да се влюби...


   Няма как да не кажа, че обожавам тази книга. Рядко се случва да попадна на любовна история, която да ми хареса толкова, че да не разбера кога съм прочела половината. В момента дори не мога да се сетя за нещо, което да не ми харесва в тази книга.
   Хуморът е на ниво (особено когато се намесва саркастичната Виктория), героите са добре изградени, а самата история е завладяваща. Силно начало, което те грабва изведнъж, но те
оставя да се носиш по вълните, чудейки се къде ще те отведе течението и кога най-сетне ще те въведе в по-дълбокия сюжет.
   Стилът на Джули Джеймс е лек и приятен. Поддържа интереса, но не натоварва. Приятни диалози, задоволително количество описания. Най-накрая типът книга, който търсех! Определено бих си купила друга нейна книга.
   Официалният период на прочитане е 25-29 декември. В Goodreads съм объркала нещо, защото на втори все още не си бях купила книгата. Давам ѝ пет звезди, защото напълно си ги заслужава.
   Ако търсите лек хумор, малко романтика и разтърсваща чувствата история, това е книгата за вас!

неделя, 8 януари 2017 г.

Десет малки негърчета

– Агата Кристи

Хубава книга. Много разговори, малко описания. Гениално, но предсказуемо. Познах убиеца.


   Здравейте, книжни душици!
   Какво е това отгоре? Това е записките, които нахвърлях веднага щом прочетох книгата. Сега, две седмици по-късно, това остава окончателното ми мнение. Но нека го разширим малко.
   Чувала съм доста добри отзиви за Агата Кристи, но до сега не се бях допирала до творчеството ѝ. Имам тази книга от поне десет години, но едва сега предположиш, че см достатъчно голяма, за да я разбера. И до някъде бях права.

Считан от мнозина за най-добрия криминален роман, писан някога, „Десет малки негърчета” е история за десет души, попаднали на безлюден остров след покана от неизвестен домакин. Тайнствен отмъстител започва да ги убива един по един, следвайки стиховете на известна детска песничка. Когато полицията пристига, открива само трупове. Убиецът трябва да е сред жертвите. Но кой е той?

Агата Кристи – ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й - вечно живи.

“Веднъж, докато миех чинии, ми хрумна идеята за една криминална случка. Така се роди "Аферата в Стайлс", която бе издадена няколко години след това.”

Сега, осемдесет години по-късно, Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата “Първата дама на криминалния жанр”.


   Когато реши да прочета тази книга, не знаех нищо за нея, освен че е криминална. После се оказа, че това е най-добрата творба на авторката. Моето мнение? Можела е да се постарае малко повече.
   Както пише отгоре, разговорите са много, описанията малко. Не знам защо, но винаги съм харесвала книги с повече описания и по-малко диалог, особено безсмислен. Тук описанията някак ми липсваха, но въпреки това успях да се принеса в обстановката на книгата. Диалозите са много, понякога безсмислени и твърде учтиви.
   Въпреки това книгата е замислена по гениален начин. Действията, които се развиват по стихотворението; историята и миналото на героите. Въпреки, че книгата е толкова кратка, действията се развиват удивително добре. Книгата се чете неусетно. Историята те поглъща и започваш да се чудиш, кой е убиеца.
   Уви, аз предположих кой е. И познах. Няма да ви казвам повече, защото ще издам сюжета, но ще кажа, че е прекалено предсказуемо. Е, това с доктора не го очаквах, какъв замисъл, какъв план (особено самоубийството накрая,), какъв ум!
   Както казах; гениално, но предсказуемо.
   Въпреки това ви препоръчвам книгата, ако си падате по криминалните романи, но избягвате онези страшни и гнусни сцени, които има на повечето места. Романчето е леко. Не натоварва
психиката, но държи ума зает. Перфектна комбинация за хората с по-слаби сърца и силно въображение, което действа против тях.
   По някои причини официалният период на прочитане в Goodreads е от 22 до 25 декември. Дадох ѝ четири звезди, защото наистина ми хареса, но честно казано, очаквах малко повече.
Има филм "Ten little indians" от 65-та, който не смятам да гледам и TV Mini Series - And then there were none, което смятам да погледна.
   Това беше за днес. За някои от вас - приятна ваканция, а за други – не тъжете. Да бъдеш на училище не е толкова зле ;)

четвъртък, 5 януари 2017 г.

January's TBR

   Здравейте, книжни душици!
   Ето ме отново, готова да представя поредния списък от книги, които "трябва" да бъдат прочетени. Вече прочетох една, която беше започната миналия месец и с нея слагам началото на предизвикателството за тази година, но тя не влиза в списъка. Ще се брои нещо като бонус
прочит.
   А ето го и самия него:

1. Под игото - не знам дали и този месец ще успея да я прочета, но да видим. Стискайте ми палци. Остават само още 300 страници.

2. Кръвно обещание - продължавам си с поредицата.

3. Хари Потър и стаята на тайните - продължавам и с тази поредица, тъй като съм напълно решена да я прочета. Отново.

4. The Satanic Bible - започнах я миналия месец, но ще я продължа този. Чета я малко по-бавно, защото няма някаква история, но трябва да се мисли върху съдържанието. 

5. My Recycled Soul - вече не съм сигурна за тази книга. Мисля, че е втората от поредица, но както и да е. Ще я прочета и ще разбера.

6. The King's Bastard - първоначално мислех да я прочета следващия месец, но реших да я включа тук, защото просто нямам търпение.

7. Book of Shadows - все някога трябва да започна да чета тази книга, нали?

8. Борбата (дневниците на вампира) - и си продължавам и тази поредица, тъй като тук книгите са доста. 

   Както виждате част от тези книги са продължение на поредици. Има две книги, чието четене трябва да бъде завършено, две, които са от миналия месец и една чисто нова.
   Бих сложила още и още, но не мисля, че ще се справя с всичко. Но поне така ми остават още за следващия месец, защото подозирам, че бъдещите седмици няма да мога да харча за книги, а за рождения си ден едва ли ще получа някоя. Плюс, че в момента съм хвърлила око на „A song of ice and fire" и "Throne of glass", а те не са лесни за събиране.
   Но както и да е. Стискайте ми палци да се справя с книгите за този месец.

понеделник, 2 януари 2017 г.

2016-та и какво очаквам от новата година

   Здравейте, книжни душици и честита нова година!

   2016-та беше тежка година. Беше изпълнена с препятствия, мрачни дни и моменти на безсилие, но имаше и много добри страни. И една от тях е този блог. В края на април създадох този малък свят с огромно желание и цели. Смятах, че 50 книги не са кой знае колко много. О, колко жестоко съм се лъгала. До септември блогът ми бе кръгла нула. Почти нямах постове, беше скучно и се справях ужасно. Добре че дойде септември, че да се стегна. През тези няколко месеца блогът ми се напълни значително. Успях да прочета 19 от тези 50 книги, а посещенията ми надхвърлят 2100, за което съм ви адски благодарна. Не знам дали всъщност е толкова много, но все пак ви благодаря!

   Надявам се да сте завършили годината подобаващо. За мен последните два дни, въпреки че почти не съм чела, бяха страхотни, изпълнени с много емоции и не съжалявам, че я завърших по този начин.

   А сега. Стига сме гледали в миналото. Новата година е пред нас.

   Въпреки че вече изживях няколко мъчителни часа от първия ден на 2017-та, а след това проспах този ден, надявам се годината да бъде добра. Да преживея още много положителни емоции, по-малко отрицателни (надеждите за това вече ме напускат), да пиша и чета повече и да се ориентирам на къде да продължа в живота. Нищо, че имам още година.

   Повечето блогъри правят равносметка на годината, но според мен това е ненужно. Знаете къде е архива, а от любими книги няма смисъл. Всички са такива, освен няколко бройки, които сега ми хрумва, че мога да сложа в списка с непослушните.
Хихи.

   Повтарям предизвикателството си от 50 книги, защото съм инат. Благодаря, ако сте стигнали до края на тази скучна публикация. Снимките отстрани са малка част от историята на изминала година. Ще се видим след няколко дни ^^