вторник, 21 март 2017 г.

Добро момиче, лошо момиче




- Али Ланд
(обем: 304стр.)

   Здравейте, книжни душици!
   Знам, знам, знам. Много занемарих положението. Сама съм си виновна и няма да се оправдавам. Просто така се случи, но сега съм тук с нови сили и съм готова да подновя активната си социална дейност.

Майката на Ани е серийна убийца. 15-годишното момиче е било подложено на тормоз почти през целия си живот. Сега, за първи път, то е свободно. Кошмарите обаче продължават да преследват Ани. Ще стане ли тя като майка си? Може ли да се освободи от нея, може ли да се пребори с гените, с дълбоката травма, със спомените и с мисълта за телата на убитите деца, които сякаш все още се крият в мазето. След като Ани предава майка си на правосъдието и заживява в семейството на своя психолог, тя е изправена пред трудната задача да избере каква ще бъде през остатъка от живота си – добро момиче или лошо момиче. Тормозът, на който е подложена от съученичките си в новото училище, обаче изобще не ? помага. Не ? помагат и мрачните тайни, които не смее да сподели с никого.

„Добро момиче, лошо момиче” е дебютният роман на британската писателка Али Ланд. В нея тя изследва теми като психопатията, домашното насилие, агресията при тийнейджърите, както и нефункционалното съвременно семейство. Преведена на повече от 20 езика, тази книга е едно невероятно пътуване в дебрите на човешкото съзнание. 

   Подновявам дейността си с тази специална книга. Искам да я прочета от както видях красивата корица и горе-долу месец по-късно успях да си я купя благодарение на намалението за 3-ти март.
   В началото бях много развълнувана. Книга на половин цена с хубаво резюме и още по-хубава корица. Какво по-прекрасно от това? Да, ама вътре ме очакваше една малка изненада. Книгата е написана в първо лице, сегашно време. Нещо, което изключително много мразя, може би заради миналото ми с фиковете.
   Но въпреки този малък проблем, книгата ми хареса много. Мнението ми за стила е твърде неопределено, защото преводачите са го запазили максимално, а това ме кара да се чудя как звучи оригинала. Но се радвам, защото погледнах оригиналната корица (при книгите външния вид играе много голяма роля) и мога да кажа, че се гордея да имам едно такова бижу, което представлява корицата на Живко Петров.
   От друга страна, самата история е изградена по много интересен начин. Всичко започва от нищото. Историята малко по малко се разгръща до самия край, който самата аз не очаквах. Всъщност, освен края, в книгата имаше още един момент, който не предвидих, а това силно ме впечатли.
   Историята на Ани е много сложна и объркана. Още повече, че всичко е представено от
нейната гледна точка, което прави заблудата на читателя още по-лесна и ефективна. В един момент дори започнах да се чудя дали съм просто страничен наблюдател, дали Мили ми разказва всичко (да. Мили, не Ани) или съм част от подсъзнанието на момичето, с което тя си играе.
   Засегнати са много актуални теми като проблемите в семейството, социалните трудности на младежите и агресията между тях, както и "слепотата" на околните спрямо проблемите с пихиката и последствията от тях. Вярвам, че всеки от нас може да открие част от себе си в героите, било то глвни или второстепенни.
   За мен краят е отворен. Книгата завършва по такъв начин, че те кара да се замислиш какво се случва. "Какво всъщност прочетох?" е главният въпрос, на който все още нямам отговор. Колкото и да ми хареса, няма как да пропусна факта, че смисълът малко ми се губи. Да, ясно, има ги всички тези мотиви за проблемите в обществото и вероятно върху някои хора те биха имали голям ефект. Видяхме историята на едно момиче, което според мен има вероятност да се окаже с леко раздвоение на личността или някое друго психическо отклонение (ами каквато майката, такава и дъщерята), но аз търся нещо повече.  Къде беше замисълът? Тръгнахме от никъде и стигнахме до никъде.
   За това и давам на книгата 4 звезди. Добра е, но нещо сякаш ми липсваше. Може би съм твърде капризна. Официалният период на прочитане е 5-9 март.
   Толкова за сега. Надявам се да не съм загубила тренинг в писането на ревюта. Ще се видим скоро, надявам се :)

петък, 3 март 2017 г.

Преглед към февруари & smth like TBR

   Здравейте, книжни душици!
   Много, много, много съжалявам. Адски много съжалявам. Извинявам се за несериозността ми.
   Не случайно февруари винаги е ужасен за мен, въпреки че трябва да ми е любимият месец. В личен план беше... определено не му липсваха емоции. В книжен план беше пълна трагедия. На кино не съм ходила и имам шест публикации за месеца, едната от които са ревюта. Една книга от миналия месец и единствената прочетена книга през този месец, The Coven, и то защото беше лесна за минаване и се бях заинатила, че ще я прочета.
   Но за този месец съм хипер надъхана. Решила съм, че ще се стегна (и не само относно четенето) и ще превърна март в един успешен месец.
   Този път няма да си права планове. Ще оставя нещата на произвола на съдбата. Ще завърша настоящите две книги (едната от която е интересна, но е електронна и почти не съм я пипвала) и ще се насоча към най-новите три непрочетени книги. Погребални обреди, която ме очаква от коледа; Пожарникаря, която пристигна с BOPS и Добро момиче, лошо момиче, която си купих днес, защото нямаше как да пропусна намалението. Добре, че нямах повече пари в мен, иначе... Хихи.
   Това е за този кратък пост. Стискайте ми палци за този месец.